НА МАКЕДОНЦИТЕ – С ЛЮБОВ
Люба Захова е художник и автор на текстове, постоянен сътрудник на Антимовски хан. Живее в град Шабла.
Целта на моето пътуване бе участие в 24-ти международен пленер по живопис ДЕБРЦА - 08 в Белчишта - творческа база на македонските художници, близо до Охрид. Изпитвах безкрайно любопитство и вълнение да видя третата столица на българската държава при цар Самуил - Охрид. Един от най-развитите средновековни центрове, който поради значението си за българската културна и духовна история е наречен Българският Ерусалим. Стъпих на Долната земя Охридска с гордост и чувство за мисия като потомка. Че живеем в духовна криза и е дошло време за ново Възраждане. Новопостроеният паметник на св. Климент Охридски, точно пред Охридското езеро внушава сила и вяра за несломимото духовно единство на християнската общност. През превратностите и изпитанията на повече от хилядолетие, македонските българи с цената на живота си са се борили за духовно и териториално единство с българите. Независимо от обособяването на държавата Македония през 1991 г, българският народ е оставал винаги обединен от невидимите духовни връзки, здраво опрян на общата християнска религия, общ език, славянобългарска писменост, общи архитектура и фолклор, обща душевност, единна народопсихология. Затова Европейското бъдеще на Македония и бъдещето на всички българи по света зависи от това как ще опазим Държавата на духа, която св. св. Кирил и Методий и св. Климент Охридски ни завещават. Македония звучи с църковни песнопения, извиращи сякаш от недрата на планината, там където е стаена мъката на македонците от балканските неволи. Поклоних се пред мощите на св. Климент в новоизградения храм по копие на стария "Св. Климент и Пантелеймон", както и в храма "Св. София". Срещнах добри хора и големи творци. На празника на "Вси светии" бяхме посрещнати в дома на Кмета на Белчишта, който по традиция в този ден приема всички жители на общината. Царствената, типично българска архитектура на Белчишта по нищо не се отличаваше от родопските села. Особено очарование и атмосфера придаваха неизброимите щъркелови гнезда, които обитаваха комините на всяка изоставена къща - сякаш природата се противопоставяше на разрушението. На този фон писна гайдата на местния Цветко Блажевски - досущ родопска. А неговото автентично пеене с български корен изправи на крака гостите от Америка, Австрия, Сърбия и България. Заговори се за Валя Балканска, чийто глас свидетелства в космоса за земната цивилизация. Разговарям с основателите и организатори на пленера ДЕБРЦА - бившия председател на Съюза на художниците в Македония - Георги Целески /род 1935/ и художника Йордан Манасиевски /род 1948/. Гледам на тях като на апостоли. Темата е борбата на твореца. Цветя или тръни по пътя? - Ке спреш да се порадваш на цвекето, но то ще те упои. Тогава ще избереш трънната пътека, която е истинската. Всички сме една сплав - добавям - топени, сечени, формовани свише. Ако оставиш душа в платното, истина раждаш. Всяка картина е драма за мен самата. Взривяване, изгаряне и възкръсване върху платното. Като обгорената дървена птица на македонския художник Доне Миляновски, която бе кацнала до палитрата му за вдъхновение. В която видях себе си. И рисувах пияна от слънце...Влюбих се в детайла на Доне, който свещенодейства, изписвайки платното с безкрайно търпение. Един самобитен майстор на четката /учил живопис в Будапеща/, който чрез фрагменти на икони в картините си втъкава народна любов и мъдрост, води те за ръка и ти показва красотата на душата си. Огромна естетическа наслада са неговите хиперреалистични платна. Звучат картините му, сякаш чуваш свистенето на вятъра в игличките на боровите дървета... Когато пее в сърцето ти птичето - казва Георги Целески - ражда се живот. Когато плачът в песен прелее - изкуство се ражда. Побеждава духът, който прави човека независим и свободен... Тук открих и ежегодно гостуващите български художници. Заговори се за добрата ни школа. А едно поетично платно на Миряна Савова от София ме изхвърля извън орбита. Голямата ми находка е българският художник Красимир Тодоров с малко модерно платно, недвусмислено третиращо близкото, комунистическо минало - композиция с разпран български вестник, защипан с червена щипка на тел, с едва забележим син щрих върху него. Гениално, нали? В същото време съвсем случайно моят колега от Пловдив Петър Беляшки извади от фонда на галерията едно платно на починалия македонски художник - проф. Трайчо Николовски от Скопие, изобразяващо партизанска колона. Така създадохме един диптих на времето, на незабравеното още комунистическо минало...И поставихме емблемата на смеха върху настоящия пленер ДЕБРЦА 2008. Художникът Петър Беляшки - една запазена пловдивска марка. Създал свой неповторим стил в модерната композиция. Едно безспорно присъствие в българското изобразително изкуство...Трансформирахме болки в смях, всеки откъснал се за малко от своите проблеми. Смяхме се всички, забравили неблагополучия, на Балканската политика се смяхме, чиято жертва сме ние, хората на духа...Смя се и Щефан Нутцел, когато на финала на Европейското германците паднаха. Един художник, чийто професионализъм извика у мен асоциация за Албрехт Дюрер с изящния си щрих в портрета. Той беше изненадата на пленера с афинитета си към селската тема. Бих казала, че неговите майсторски пейзажи зарадваха най-много жителите на Белчишта. А в духа на контрастите пленерът беше сериозна мисия.
Като наследници на Климент ние дадохме заявка за ново духовно възраждане на Балканите. Дошло е време за нова мисия, за победа на духа над този така комерсиализиран свят, воден от политици - слепци. На сто един с очи да бяха, щяхме да живеем човешки...
Много мъдрост видях в очите на македонския художник Ставре Димитров - Стадим. За руската академична школа на Стадим може да се напише книга. Само рисуваните портрети на духовници го издигат в духовен сан и превръщат в легенда. Нарекох го маестро. Майсторът на контраста. Лицето му е едно слънце и когато грее, предметите показват лицата си, а природата запява в багри. Един достоен наследник на Климент, истинско национално богатство за Македония. До него с достойнство партнираше по маниер абитуриентката от Пловдивската художествена гимназия Стефка Пейкова. Запомням я с "Портрет на момиче с щъркел", самата тя портрет на изящество и чистота. Трябваше да видите живите очи на македонския художник Мето Георгиевски, за да разберете какво е да си щастлив художник. Един виртуоз на абстрактната композиция, създадавана с много любов и стръв. Една неспокойна и търсеща душа, претворяваща красотата на македонския пейзаж в декоративните си платна. От него получавам керамична стомна - за спомен... Прекрасната Натали Николовска от Скопие бе откритие за мен. Един изплувал модел от Ренесанса, досущ покриваща "Дамата с хермелина" на Леонардо. Контрастираща със своите астрални образи в картините си. Ангелско крило. Полъх от други светове.
Свое присъствие декларира и младата сръбска художничка Оля Ристич с екзотичните си декоративни композиции. Американецът Дик Робъртс впечатли с модерна композиция на Охридското езеро в слънчев колорит. С пестеливите и затова изчерпващи дълбоко темите изразни средства. Контрастиращ на всички, носител на една различна култура. Незабравими са разходките из самобитните охридски улици край езерото, приличащи на търновските и пловдивските със занаятите. Ателието на художника-резбар Живко Пейовски и галериста Никола Николовски посрещат гости от цял свят. Последният запомням със своите акробатични платна, родеещи се с Анри Матис. Абстрактна връзка на Охрид със света, домакин на безбройни световни фолклорни, музикални, театрални и кинофестивали. И пак стана дума за птичето в сърцето при появата на един македонски музикант - приложника Запро Запров. Наблюдавам жестикулациите на диригента и виждам как хвърля със сигурни движения текстилните колажи върху платното. Музикалните и приложните му творби извират от фолклора. Пред очите ми се ражда композиция с червени макове, майсторски балансирана от жълтите и сини партии. Сякаш реди оркестър диригента. И всеки цвят заема точно определено място, за да зазвучи в хармония цялото. Сякаш вървейки през полето, Запро береше червени макове и с безупречен диригентски замах ги хвърляше към небето.После цветовете падаха върху платното - точно на мястото си, като във хор, който запяваше.. Напуснах Охрид с пълно сърце, сърдечно изпратена от приятели и автограф на Йордан Манасиевски: "Нека биде Благословена Нашата Средба, нека Светлината ти забележи спомените и средбите каде што желбите ке бидат Вистина и Надеж, што ке ни Водат ком Мирната Вода." Едно необичайно небесно явление ознаменува изпращането ми: на фона на чистото синьо небе, група облаци изобразиха огромен балкански лъв с вдигнати лапи нагоре, а зад него слънцето изписа златен ореол...
У мен останаха да звучат молитвените песнопения от църквата на свети Климент - "Отче, свети Клименте, моли го Бога за нас !"
* бел. ред. – публикуваме пътеписа със съкращения
Целта на моето пътуване бе участие в 24-ти международен пленер по живопис ДЕБРЦА - 08 в Белчишта - творческа база на македонските художници, близо до Охрид. Изпитвах безкрайно любопитство и вълнение да видя третата столица на българската държава при цар Самуил - Охрид. Един от най-развитите средновековни центрове, който поради значението си за българската културна и духовна история е наречен Българският Ерусалим. Стъпих на Долната земя Охридска с гордост и чувство за мисия като потомка. Че живеем в духовна криза и е дошло време за ново Възраждане. Новопостроеният паметник на св. Климент Охридски, точно пред Охридското езеро внушава сила и вяра за несломимото духовно единство на християнската общност. През превратностите и изпитанията на повече от хилядолетие, македонските българи с цената на живота си са се борили за духовно и териториално единство с българите. Независимо от обособяването на държавата Македония през 1991 г, българският народ е оставал винаги обединен от невидимите духовни връзки, здраво опрян на общата християнска религия, общ език, славянобългарска писменост, общи архитектура и фолклор, обща душевност, единна народопсихология. Затова Европейското бъдеще на Македония и бъдещето на всички българи по света зависи от това как ще опазим Държавата на духа, която св. св. Кирил и Методий и св. Климент Охридски ни завещават. Македония звучи с църковни песнопения, извиращи сякаш от недрата на планината, там където е стаена мъката на македонците от балканските неволи. Поклоних се пред мощите на св. Климент в новоизградения храм по копие на стария "Св. Климент и Пантелеймон", както и в храма "Св. София". Срещнах добри хора и големи творци. На празника на "Вси светии" бяхме посрещнати в дома на Кмета на Белчишта, който по традиция в този ден приема всички жители на общината. Царствената, типично българска архитектура на Белчишта по нищо не се отличаваше от родопските села. Особено очарование и атмосфера придаваха неизброимите щъркелови гнезда, които обитаваха комините на всяка изоставена къща - сякаш природата се противопоставяше на разрушението. На този фон писна гайдата на местния Цветко Блажевски - досущ родопска. А неговото автентично пеене с български корен изправи на крака гостите от Америка, Австрия, Сърбия и България. Заговори се за Валя Балканска, чийто глас свидетелства в космоса за земната цивилизация. Разговарям с основателите и организатори на пленера ДЕБРЦА - бившия председател на Съюза на художниците в Македония - Георги Целески /род 1935/ и художника Йордан Манасиевски /род 1948/. Гледам на тях като на апостоли. Темата е борбата на твореца. Цветя или тръни по пътя? - Ке спреш да се порадваш на цвекето, но то ще те упои. Тогава ще избереш трънната пътека, която е истинската. Всички сме една сплав - добавям - топени, сечени, формовани свише. Ако оставиш душа в платното, истина раждаш. Всяка картина е драма за мен самата. Взривяване, изгаряне и възкръсване върху платното. Като обгорената дървена птица на македонския художник Доне Миляновски, която бе кацнала до палитрата му за вдъхновение. В която видях себе си. И рисувах пияна от слънце...Влюбих се в детайла на Доне, който свещенодейства, изписвайки платното с безкрайно търпение. Един самобитен майстор на четката /учил живопис в Будапеща/, който чрез фрагменти на икони в картините си втъкава народна любов и мъдрост, води те за ръка и ти показва красотата на душата си. Огромна естетическа наслада са неговите хиперреалистични платна. Звучат картините му, сякаш чуваш свистенето на вятъра в игличките на боровите дървета... Когато пее в сърцето ти птичето - казва Георги Целески - ражда се живот. Когато плачът в песен прелее - изкуство се ражда. Побеждава духът, който прави човека независим и свободен... Тук открих и ежегодно гостуващите български художници. Заговори се за добрата ни школа. А едно поетично платно на Миряна Савова от София ме изхвърля извън орбита. Голямата ми находка е българският художник Красимир Тодоров с малко модерно платно, недвусмислено третиращо близкото, комунистическо минало - композиция с разпран български вестник, защипан с червена щипка на тел, с едва забележим син щрих върху него. Гениално, нали? В същото време съвсем случайно моят колега от Пловдив Петър Беляшки извади от фонда на галерията едно платно на починалия македонски художник - проф. Трайчо Николовски от Скопие, изобразяващо партизанска колона. Така създадохме един диптих на времето, на незабравеното още комунистическо минало...И поставихме емблемата на смеха върху настоящия пленер ДЕБРЦА 2008. Художникът Петър Беляшки - една запазена пловдивска марка. Създал свой неповторим стил в модерната композиция. Едно безспорно присъствие в българското изобразително изкуство...Трансформирахме болки в смях, всеки откъснал се за малко от своите проблеми. Смяхме се всички, забравили неблагополучия, на Балканската политика се смяхме, чиято жертва сме ние, хората на духа...Смя се и Щефан Нутцел, когато на финала на Европейското германците паднаха. Един художник, чийто професионализъм извика у мен асоциация за Албрехт Дюрер с изящния си щрих в портрета. Той беше изненадата на пленера с афинитета си към селската тема. Бих казала, че неговите майсторски пейзажи зарадваха най-много жителите на Белчишта. А в духа на контрастите пленерът беше сериозна мисия.
Като наследници на Климент ние дадохме заявка за ново духовно възраждане на Балканите. Дошло е време за нова мисия, за победа на духа над този така комерсиализиран свят, воден от политици - слепци. На сто един с очи да бяха, щяхме да живеем човешки...
Много мъдрост видях в очите на македонския художник Ставре Димитров - Стадим. За руската академична школа на Стадим може да се напише книга. Само рисуваните портрети на духовници го издигат в духовен сан и превръщат в легенда. Нарекох го маестро. Майсторът на контраста. Лицето му е едно слънце и когато грее, предметите показват лицата си, а природата запява в багри. Един достоен наследник на Климент, истинско национално богатство за Македония. До него с достойнство партнираше по маниер абитуриентката от Пловдивската художествена гимназия Стефка Пейкова. Запомням я с "Портрет на момиче с щъркел", самата тя портрет на изящество и чистота. Трябваше да видите живите очи на македонския художник Мето Георгиевски, за да разберете какво е да си щастлив художник. Един виртуоз на абстрактната композиция, създадавана с много любов и стръв. Една неспокойна и търсеща душа, претворяваща красотата на македонския пейзаж в декоративните си платна. От него получавам керамична стомна - за спомен... Прекрасната Натали Николовска от Скопие бе откритие за мен. Един изплувал модел от Ренесанса, досущ покриваща "Дамата с хермелина" на Леонардо. Контрастираща със своите астрални образи в картините си. Ангелско крило. Полъх от други светове.
Свое присъствие декларира и младата сръбска художничка Оля Ристич с екзотичните си декоративни композиции. Американецът Дик Робъртс впечатли с модерна композиция на Охридското езеро в слънчев колорит. С пестеливите и затова изчерпващи дълбоко темите изразни средства. Контрастиращ на всички, носител на една различна култура. Незабравими са разходките из самобитните охридски улици край езерото, приличащи на търновските и пловдивските със занаятите. Ателието на художника-резбар Живко Пейовски и галериста Никола Николовски посрещат гости от цял свят. Последният запомням със своите акробатични платна, родеещи се с Анри Матис. Абстрактна връзка на Охрид със света, домакин на безбройни световни фолклорни, музикални, театрални и кинофестивали. И пак стана дума за птичето в сърцето при появата на един македонски музикант - приложника Запро Запров. Наблюдавам жестикулациите на диригента и виждам как хвърля със сигурни движения текстилните колажи върху платното. Музикалните и приложните му творби извират от фолклора. Пред очите ми се ражда композиция с червени макове, майсторски балансирана от жълтите и сини партии. Сякаш реди оркестър диригента. И всеки цвят заема точно определено място, за да зазвучи в хармония цялото. Сякаш вървейки през полето, Запро береше червени макове и с безупречен диригентски замах ги хвърляше към небето.После цветовете падаха върху платното - точно на мястото си, като във хор, който запяваше.. Напуснах Охрид с пълно сърце, сърдечно изпратена от приятели и автограф на Йордан Манасиевски: "Нека биде Благословена Нашата Средба, нека Светлината ти забележи спомените и средбите каде што желбите ке бидат Вистина и Надеж, што ке ни Водат ком Мирната Вода." Едно необичайно небесно явление ознаменува изпращането ми: на фона на чистото синьо небе, група облаци изобразиха огромен балкански лъв с вдигнати лапи нагоре, а зад него слънцето изписа златен ореол...
У мен останаха да звучат молитвените песнопения от църквата на свети Климент - "Отче, свети Клименте, моли го Бога за нас !"
* бел. ред. – публикуваме пътеписа със съкращения
