ГАРА ЗА ДВАМА
Георги Калчев работи от скоро в Драматичен театър Йордан Йовков в Добрич. Участва в представлението Милионерът, поставено в чест на 80-годишнината на театъра. Той е син на актьорите Калчо и Ема Георгиеви.
МОЛИТВАТА НА КАМЪКА
Недей за мен да мислиш, Птицо моя.
Не ме превръщай в Свръхтовар.
Крилете ти за полет са готови
и чакат те далечни висини.
Побързай - ятото замина,
целувката за сбогом си спести!
Аз ще остана долу - тежък Камък,
в сърцето на земята корен впил...
Но някога и Камъкът ще се разплаче, сине,
и ще започне да се моли за Криле,
защото е прекрасно, Птицо моя,
със Тебе да делим едно Небе!!!
ГАРА ЗА...
Безсмислено е вече да те чакам,
но продължавам да стоя - по навик
на оня пуст перон със спрелия часовник,
край релсите със спомени обрасли...
Вали - небето се разплака.
Дъждовно е, но няма да те трогне -
момиче като теб не вярва на сълзи.
Наоколо отдавна няма никой -
дори началникът на гарата замина
с последния възможен влак...
Червен семафор, глухи коловози -
това е странна Гара за... един...
Стоя, а времето едва куцука,
стоя, а този бесен Дъжд не спира,
стоя напук и даже не по навик,
стоя и чакам невъзможен Влак...
Разбираш ли - аз няма да си тръгна.
Все някога ще светне във зелено
Семафорът на моето сърце
и прелетял през всички Бариери Влак
ще спре на Гарата за... двама...