Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: РАЗЦВЕТЪТ НА ТИКВИТЕ"

РАЗЦВЕТЪТ НА ТИКВИТЕ

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

Нещатен и отговорен сътрудник. Поддържа съдържанието в интернет.

 

Родена е на 2 юли 1976 г. в Добрич. Завършила е Филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" София. Работи в Дарик радио - Добрич до 2019 г. Има издадени две книги - стихосбирка "Шипка" и поезия в проза "Посвещение". 

Последни 5 статии от ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

Валентина Добринчева

Каварна – любителски театрален фестивал, фотографски изложби в художествената галерия на името на Христо Градечлиев и на открито, гости велики рокаджии, балкански формации, наши звезди с единствен концерт за годината там и още...
Балчик - нова културна стратегия, която го представя като град на седем цивилизации, юбилей на галерията с богата експозиция, концерти на Теодосий Спасов и Нина Николина, спектакли, храмът на Кибела и още...
Шумен - в средата на май огромен театрален фестивал с гостувания от Израел, Египет и къде ли не, освен от цялата страна...
Шабла – конкурс на името на Георги Давидов, който събира ценни автори, конкурси, арт-пленер в Крапец...
Добрич – хоров фестивал, концерт на сръбска джаз формация с холандски продуцент, фолклор без граници, исторически експозиции, усърдна работа на Художествената галерия... и какво още... Все пак някак задържащ се нафталинен вкус от повечето, вместо ароматите модни за сезона – на грейпфрут и лимонена трева... Трябва повече да надмогват усилия като тези на музея и галерията.
Наскоро гледах документален филм за Прага. Между всички дворци, храмове и други забележителности - повечето все най-големи в света, показаха и техния театър. Бил е напълно опожарен, а след това напълно и веднага възстановен, както се каза, с помощта на благоволните пожертвования на жители на града. Но как да накараме добричките благородни жители да възстановят нещо такова. Сградата е в пъти по-голяма от нашия окаян театър, който от години плаче, ПЛАЧЕ за ремонт, газификация, артисти, представления.
Започнах да правя списък за фотоизложба с добрички забележителности, които тънат в мизерия, забравеност или простотията на собствениците си. Сгради, изпълнени с небивала красота или със смисъл, са оставени от нас да изчезнат, без да си даваме сметка, че с тях изчезва и градът, като нищо ново не виждам да се задава на хоризонта; нищо, с вида на новия проект за разширяване на Художествената академия в София, нищо с размаха на модерното, което да замести разрухата.
И защо – ние оставачи ли сме, или повтарачи?
Защо не можем да съберем 50 000 лева да поправим Йовковата къща, чиято половина е потънала в разложение и смрад? Защо не си извоюваме театъра – защо това изобщо не ни интересува? Защо и къщата на Адриана Будевска потъва? Защо нямаме почетен знак къде е роден Анастас Петров? /Няма да кажа кой е той – направете си труда да откриете сами/ Защо Читалището ни изглежда така? Защо библиотеките ни стават бирарии и ние позволяваме това? Защо Кукленият театър нямаше премиери този сезон и на никой не му прави впечатление? Защо построената за библиотека и исторически музей сграда срещу общината е пълна с офиси и ресторанти? Защо виждаме късно смъртта и не правим нищо за Възраждането?
Възкресение мина. А ние? Имаше една песен, от филма "Оркестър без име" – "ОСТАВАМЕ, ОСТАВАМЕ"...
Тъжното е, че тези дреболии навеждат погледа ни към земята, както е усетило още в невръстни години детето на една приятелка и го е описало в свое ученическо съчинение. За да не се спънем, все вардим с поглед дупките по пътя. Това ни прави късопаметни, примирими, отегчени, безразлични, смотани, овчедушни, дребнави и най-после – безсмислени и незначими. И градът се пълни с хора, които броят дупките със забит в земята поглед, наместо да броят птиците с поглед в небето. То и птиците са едни – само наакват улиците, но понякога в парка пеят и славеи – чух един преди няколко години...
Градът ни е бил едно голямо пазарище – насред много чифлици. Може би естественият ход на историята ще му върне старата същина – на едно голямо село, в което вирее само търговията. В което удоволствията са бюргерски – добре познати, установени; като разходката в парка постепенно, в синхрон с американизирането ни, ще бъде заменена с пазаруване в мол. Всички соц напъни да се построи небивал за мащабите на града театър, грандиозен център с жълти плочи, и какви ли не още безумия ще изтлеят, издухани от същността на добричлията, безпощадността на истината и искрения безинтерес към културата. Освен ако ние не си докажем нещо друго. Защото планината ражда герои, морето – хора, а равнината – тикви... Нека разцъфтим с тиквени цветове!

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево