ПРОКЛЯТИЕТО НА 32-ТЕ
Панайот Станчов-Черна - Човекът и поетът
Тодор Нинов
На 26 август 1881 г. е роден големият поет на Румъния и българин по произход Панайот Панайотов Станчов - Черна. Една нова книга, която ще се представи в Добрич на 23 февруари, е посветена на 125 годишнината от рождението му. Автори са Жеко Попов и Валериу Рапяну. Изданието е трансгранично - на български и румънски, печатано в София и Букурещ през 2006 г.
В предговора авторите разглеждат исторчиеския път на връзките между българи и румънци. Посочени с аимената на наши сънародници, дали своя принос за развитието на Северната ни съседка в периода от 1878 г. до края на Първата световна война.
Авторите отбелязват: "Повече от век е утвърдено творческото дело на Панаит /Панайот/ Станчов - Черна, българин по произход, родом от село Черна, Мачинско, Добруджа, израснал като румънски поет от национална величина. Като личност с нерадостна житейска съдба и безспорен поетичен талант, той е доста добре познат на румънските читатели, но в България е почти неизвестен. Образовал се с помощта на румънските държавни и обществени среди, той е написал вълнуващи, нежни, хуманни и социални творби."
Доцент д-р Жеко Попов е автор на първата, биографичната, част от книгата. Той е проучил всичко написано от предшествнеиците, като е коригирал грешки и неправилни схващания. Макар че е син на българи, за Черна се лансират мнения, че баща му е бил руснак, а майката - румънка, или че е намерен захвърлен и родителите му са неизвестни и т.н..
Баща му е Панайот Станчов Димитров - църковен певец в храма "Света Троица" в Добрич в периода 1874-1876 г. Оттук заминава с Поп Харитон за Търновско и се включва в четата му. След разгрома й, съвместно с 40 четници се спасява. Осъществява едно много трудно и рисковано пътуване през Варна, където за малко гостува на сестра си и отива в Мачин, но с пристигането си е арестуван от турската власт. Благодарение на застъпничеството на негови съграждани, той е освободен и отива в село Черна, където работи като учител и черковен певец от 1876 до 1881 г.. На 23 февруари 1881-ва умира на 32 години. Неговият син се ражда на 26 август същата година и носи името на рано починалия си баща. По едно странно съвпадение и двамата - бащата и синът живеят само до 32 години.
Втората част от книгата - анализ на литературното творчество на П. Черна, е написана от един от най-големите изследователи - проф. Валериу Рапяну, преподавател в Частния университет "Спиру Харет" в Букурещ.
В книгата са приложени снимки и факсимилета на документи. Последната част съдържа няколко по-известни стихотворения. Те са преведени от Стилиян Чилингиров и Борис Колев. Това е първото представяне на преводи на Чилингиров за българските читатели. Най-сериозният биограф на Черна е Христо Капитанов, но за него са писали още Иван Ст.Пенаков, П.Бояджиев, Яни Калиакренски, Любен Бешков, Мариана Иванова и др..
Книгата "Поетът и човекът" е резултат на усилията на българин и румънец в името на Панайот Черна и във връзка със 125 годишнината от рождението му. Поетът свързва двата ни народа, като винаги е подчертавал, че се гордее с подкрепата на Румъния и е българин.
ДНИ НА ГОРЕСТ
От кой ли край завръща се войската
по дрехите с петна от чужди рани?
Ей знамена, но те не са раздрани,
орли, но те не гледат светлината.
Какво? Не срещат ги с възторг в душата?
Навеждат се челата в бръчки сбрани?
Не се познават ли бойците бранни
или за тях не цъфнаха цветята?
Родино, тъй ли срещаше орлите,
дошли при нас от битките победни?
О, майко, де останаха ти дните,
кога от полумесец в небосклони
двуглав орел лъчи донесе бледни
и лаври от маджарските корони?
2.
Далече, в край на нивите богати,
къде глада владетел е безпечен,
на бури бил народа там обречен
от хижите до царските палати.
Макар забрава времето да прати,
и днес подбързва друмник в друм далечен,
че стон се чуй от подвиг безчовечен
след вопъл глух и клетви непознати.
О, слънце на любов, на светли дари,
преди да светнеш в градовете стари,
огрей широко над кръвта обилна.
Петната изсуши навред в браздите,
та нивга да не разберат дедите
чия е тя, чия - ръката силна.
3.
През сълзи, Правдо, тебе дирим жадно.
Но де си ти? Умря ли, Самодиво?
От времената Зевс поробен падна,
в земята спря стрелата му огнива.
Снагата на Венера чезне страдна -
полека-лека я забрава скрива.
Да гинат всички. От ръка ти хладна
къпоните да паднат тук не бива.
Но рухнеш ли кат древните пророци
пребита - зад житейските потоци
безстрастно пак високо дигай меча.
Света да рухне, да падне трона,
но ни една сълза родена в стона
над ляна кръв да не изсъхне вече.
Превод Стилиян Чилингиров, сп. "Мисъл" 4 окт. 1931
Тодор Нинов
На 26 август 1881 г. е роден големият поет на Румъния и българин по произход Панайот Панайотов Станчов - Черна. Една нова книга, която ще се представи в Добрич на 23 февруари, е посветена на 125 годишнината от рождението му. Автори са Жеко Попов и Валериу Рапяну. Изданието е трансгранично - на български и румънски, печатано в София и Букурещ през 2006 г.
В предговора авторите разглеждат исторчиеския път на връзките между българи и румънци. Посочени с аимената на наши сънародници, дали своя принос за развитието на Северната ни съседка в периода от 1878 г. до края на Първата световна война.
Авторите отбелязват: "Повече от век е утвърдено творческото дело на Панаит /Панайот/ Станчов - Черна, българин по произход, родом от село Черна, Мачинско, Добруджа, израснал като румънски поет от национална величина. Като личност с нерадостна житейска съдба и безспорен поетичен талант, той е доста добре познат на румънските читатели, но в България е почти неизвестен. Образовал се с помощта на румънските държавни и обществени среди, той е написал вълнуващи, нежни, хуманни и социални творби."
Доцент д-р Жеко Попов е автор на първата, биографичната, част от книгата. Той е проучил всичко написано от предшествнеиците, като е коригирал грешки и неправилни схващания. Макар че е син на българи, за Черна се лансират мнения, че баща му е бил руснак, а майката - румънка, или че е намерен захвърлен и родителите му са неизвестни и т.н..
Баща му е Панайот Станчов Димитров - църковен певец в храма "Света Троица" в Добрич в периода 1874-1876 г. Оттук заминава с Поп Харитон за Търновско и се включва в четата му. След разгрома й, съвместно с 40 четници се спасява. Осъществява едно много трудно и рисковано пътуване през Варна, където за малко гостува на сестра си и отива в Мачин, но с пристигането си е арестуван от турската власт. Благодарение на застъпничеството на негови съграждани, той е освободен и отива в село Черна, където работи като учител и черковен певец от 1876 до 1881 г.. На 23 февруари 1881-ва умира на 32 години. Неговият син се ражда на 26 август същата година и носи името на рано починалия си баща. По едно странно съвпадение и двамата - бащата и синът живеят само до 32 години.
Втората част от книгата - анализ на литературното творчество на П. Черна, е написана от един от най-големите изследователи - проф. Валериу Рапяну, преподавател в Частния университет "Спиру Харет" в Букурещ.
В книгата са приложени снимки и факсимилета на документи. Последната част съдържа няколко по-известни стихотворения. Те са преведени от Стилиян Чилингиров и Борис Колев. Това е първото представяне на преводи на Чилингиров за българските читатели. Най-сериозният биограф на Черна е Христо Капитанов, но за него са писали още Иван Ст.Пенаков, П.Бояджиев, Яни Калиакренски, Любен Бешков, Мариана Иванова и др..
Книгата "Поетът и човекът" е резултат на усилията на българин и румънец в името на Панайот Черна и във връзка със 125 годишнината от рождението му. Поетът свързва двата ни народа, като винаги е подчертавал, че се гордее с подкрепата на Румъния и е българин.
ДНИ НА ГОРЕСТ
От кой ли край завръща се войската
по дрехите с петна от чужди рани?
Ей знамена, но те не са раздрани,
орли, но те не гледат светлината.
Какво? Не срещат ги с възторг в душата?
Навеждат се челата в бръчки сбрани?
Не се познават ли бойците бранни
или за тях не цъфнаха цветята?
Родино, тъй ли срещаше орлите,
дошли при нас от битките победни?
О, майко, де останаха ти дните,
кога от полумесец в небосклони
двуглав орел лъчи донесе бледни
и лаври от маджарските корони?
2.
Далече, в край на нивите богати,
къде глада владетел е безпечен,
на бури бил народа там обречен
от хижите до царските палати.
Макар забрава времето да прати,
и днес подбързва друмник в друм далечен,
че стон се чуй от подвиг безчовечен
след вопъл глух и клетви непознати.
О, слънце на любов, на светли дари,
преди да светнеш в градовете стари,
огрей широко над кръвта обилна.
Петната изсуши навред в браздите,
та нивга да не разберат дедите
чия е тя, чия - ръката силна.
3.
През сълзи, Правдо, тебе дирим жадно.
Но де си ти? Умря ли, Самодиво?
От времената Зевс поробен падна,
в земята спря стрелата му огнива.
Снагата на Венера чезне страдна -
полека-лека я забрава скрива.
Да гинат всички. От ръка ти хладна
къпоните да паднат тук не бива.
Но рухнеш ли кат древните пророци
пребита - зад житейските потоци
безстрастно пак високо дигай меча.
Света да рухне, да падне трона,
но ни една сълза родена в стона
над ляна кръв да не изсъхне вече.
Превод Стилиян Чилингиров, сп. "Мисъл" 4 окт. 1931
