Александър Белчев

Хората, които уважават не само собствения си труд, но и труда на другите, не случайно често употребяват термина „затворен цикъл”. От суровината, до реализацията на крайния продукт, всичко да зависи само от теб – и само от партньорите ти, с които имаш желязната уговорка на честната дума – е, мечта... Но в „Антимовски хан” се опитваме поне да я зърнем, и не съвсем отдалеко. Разшифровам метафората – не вярвам някой да оспори, че изданието стана много по-стойностно, откак го отворихме за съвременна литература и изкуство, и мнения, и откровения, които младите (поне по дух), и българите по Света, публикуват с помощта на интернет.
Ама се намали мястото за „автори от Добрич и региона” – ама Чехов защо е казал, че „няма нищо по-жалко от провинциални величия...”? Ще ми се да му вярвам.
Та – да се съпоставяме с другите не е съвсем зле. Досега го правехме
с колегите си от „Хулите” (http://hulite.net/) и "Глоси" (http://glosi.bgland.net/forum/index.php), вече ще го правим и с авторите от „Откровения” (http://otkrovenia.com/) Та да видим на кого му е по... силна дарбата! Добре сте ни дошли! С всичко, с което сте по-добри от нас! (е, това е доста трудно – но с което сте ни равни, примерно...).





СЛЕПИЯТ ЩЪРКЕЛ

Валентин Евстатиев (Смиф)

Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.

И ме позна първично, непонятно
и ме прие такъв, въздушно-пощен.
Мечтите ти заспаха безвъзвратно.
Останах аз. За да те будя нощем.

И обичта ти ме наля със смисъл,
облече егото ми в чисти дрехи
и чиста радост, от очите бликнала,
ми казваше, че аз съм ти утеха.

И станах принц, наследник на надежди,
утеха давах и се самовлюбвах,
над челото ти гледах изпод вежди,
протегнатите мостове погубвах.

Животът си е мой - така си казвах
и гузна гордост пареше в гърдите...
... А споменът за щъркела полазва
и слепотата му ме удря във очите.

Харесваш ли ме, мамо? Просто питам.
Не казвам, че сега ще имаш избор.
Не искам прошка. Само се опитвам
да разбера. Че човки ме пронизват.