ОПОМНИ СЕ
ГЕНЧО ЗЛАТЕВ
Поет. Отговаря за хумора и много други.
Роден е 1939 г. в село Видно, Каварненско. Има агрономическо образование, но е поет по душа. Работил е като журналист във в. "Добруджанска трибуна". Има осем сборника с лирика и сатира. Хроникьор на Бохемските вечери в Миновото кафене. Има двойник - Стихоплетец Добруджански.
Последни 5 статии от ГЕНЧО ЗЛАТЕВ
Нови стихотворения от Генчо Златев
БЕДАТА
Свободата е нещо съвсем специфично –
компютър, машина със тайнствен код.
Най-много желана, най-много обичана
от всеки човек и от всеки народ.
Във ада сме били, в казана сме врели
над пламъци страшни, далеч от Едем.
Дълги години, векове цели
все във хомота, все под ярем.
Направихме шперц и отключихме рая.
Но животът ни куца, не върви по вода.
Бедата е там, че ние не знаем
как се борави със свобода.
НАМЕРИХ ИЗХОД
Не се търпи. Душата ми скрежаса.
Студ на кутийки стърже като брус.
Затуй със българското се парясах
и влязох с ромското във здрав съюз.
Зад тенекията светлей жарава.
Варя си бобец и пека картоф.
Настройвам лирата си и възпявам
конструктора на “циганска любов”
ДАЛИ
Я стига сме се гледали връждебно
и стига са прехвърчали искри.
От майчица България сме раждани
и трябва да сме братя и сестри.
Но нещо във пространството витае
и между нас се впива като клин.
За майката сме сигурни – една е.
Но дали бащата е един!?
ДИВОТО
Малко иска, не ламти за много.
С пълни шепи светлина гребе.
Въди се пред портите на Бога.
Върху склон – до облак, до небе.
Дивото е ябълка и круша.
Ниско – със размерите на храст.
Издържливо на порой и суша,
на свирепо слънце и на мраз.
Със стебло от бурите превито,
кършено от козите стада.
Но със плод от всеки предпочитан,
дребен, твърд със вкус на свобода.
СРЕДНОЩЕН ЗАПОЙ
Във къщи сме, не в кръчма или в бар.
Мезе от добруджански зарзавати.
Гуляем с моя мил и скъп другар.
На масата сме аз и Генчо Златев.
Сто дяволчета с къдрави бради
кръжат край нас и си шушукат тихо.
Есенин от стената ни следи,
ветрее рус перчем и се усмихва.
Прелита тройка с пеещи звънци.
Шейна снега на мислите разсича.
И се разнася: “Браво, моладци!”
Със силен глас Серьожа го изрича.
Светът шуми със тъмносин клонак.
Среднощ е вече. Всичко е заспало.
Но аз и Златев жулим лют първак.
Пред нас блести огромно огледало.
В небето месец – остроръб елмаз,
излива светлина с големи кофи.
Какъв първак съм забълнувал аз?!
Във чашите - метафори и строфи.
ОПОМНИ СЕ
Народе опомни се, стига дрема.
Тече водата времето лети.
Реши с замах голямата проблема:
да бъдеш или да не бъдеш ти!
Със демократи, със реформи нови
съвсем изпосталя и стана слаб.
Превърна се в кокошка дето рови
цял ден за червей и трошица хляб.