РАФАЕЛ – А
Валентина Добринчева
Искам да завърша престижно училище с рисуване и да се върна тук да отворя едно магазинче с бутикови неща. Това казва младата и талантлива Рафаела, която от две години щурмува бойко Националната академия в София с "Моден дизайн", междувременно прави изложби в родния Добрич, работи в супермаркет, за да е независима и печели конкурси. Последната й изява ще й отвори и път към сърцата на професорите в Академията, надява се тя. Неин проект е сред избраните да оформи артистично комин в бъдещия Логистичен Парк Варна (http://www.logisticspark-varna.com). Постройката е нещо като символ за града, разказва Рафаела, и затова главният проектант много държеше да го запази, а не да се събори заради строежа на новите здания. Това е бил начин да убеди инвеститорите в пригодността му. Обявен е конкурс за авторска художествена идея за осмислянето на комина като достоен елемент от бъдещата среда. След много дискусии, именито жури одобрява две предложения – на Рафаела и на варненец – студент в Щатите. Те си разделят и наградния фонд – 3500 лв. за него и 1000 лв. за нея, с договорката оттук-нататък проектантите да черпят от идеите и на двамата за осъществяването на един уникален комин. Неговият проект беше много дигитален, казва Рафаела – това е и специалността му – нещо, свързано със софтуер. Той предвижда някакви светлини, както и начини за отразяване на трептенията на морето. Моят комин беше нарисуван и също е замислен със светлинни ефекти. Получих насърчение за изработката и за качествата ми на рисувач, споделя тя. Символичен огромен чек й бе връчен във Варна на 29 ноември – ден преди разговора ни.
Рафаела стана на 20 на 5 декември. През тази година тя щурмува за втори път Националната академия в София. Има две училища за рисуване – в София и Търново, е мнението й. Твърдо. За съжаление при първия опит остава първа резерва, растите й тогава също будят недоумение у професорите. При втория дори отбелязват, че е сменила прическата, но пак търпи неуспех. Така се е говорило винаги за Академията – пробите могат да стигнат до 6-7, дори някои едва след утвърждаване намират вратата... Явно слуховете са верни. В Търново пък при проба в "Графика" нещо й се изплъзва единият кръг, а с тройки влизат само момчетата, които са кът там... Питам я дали сега, след две години неволи е склонна на компромис в кандидатстването. Нещо такова – може би ще запише още една специалност в Академията, ще пробва пак в Търново, проучва и новата "Сценография", която са отворили от тази година пък в Пловдив. И със сигурност ще вложи тези 1000 лева за подготвителните курсове – за повече шанс.
Ами като заминеш, ще се върнеш ли? – питам аз. Да, аз съм луда по града ни. Бих учила и тук, ако имаше къде. Искам да отворя едно магазинче с изцяло правени, уникални неща. Толкова често приятели ме карат да им майсторя такива – за подаръци и знам, че се търсят...
Чувала съм, че подготовката по рисуване в средното образование в нашия град не е достатъчна за ВУЗ, но Рафаела ме контрира веднага. Аз завърших "Дора Габе", казва тя и съм много доволна. Може в класа ни от 23-ма само 10 да рисуваха, но учителите бяха много петимни да помагат и никой не отказва ако искаш специално внимание. А те имат академично образование и знаят какво се иска нагоре. Участвала е и в протестите преди три години, когато искаха да закрият напълно това училище и да го слеят със СОУ "Св. Кл. Охридски". Сега й е мъчно, че децата, които искат да влязат там, могат да запишат само "Полиграфия". Паралалека чисто Рисуване няма в момента, което не е добре.
Мъчно й е и че няма богат културен живот в Добрич, но като дете на актьор и учителка, постоянно зарибява приятели и съученици да ходят на театър, концерти и изложби. И те поддават!, радва се Рафаела. Знаеш ли, че имах съученици, които никога не бяха влизали на изложба, както и бяха ходили на театър само на сила. Сега го откриват и им харесва. Това образование започва у дома, категорична е Рафаела. Макар да не вижда хората, докато си вървят по улицата да кривват към Галерията и да купуват картини, светлината й ме заразява и си пожелавам отново ония неща, които си желая всеки ден. А сега имам и малко повече кураж, че ще се сбъднат, когато виждам хора като нея.
Искам да завърша престижно училище с рисуване и да се върна тук да отворя едно магазинче с бутикови неща. Това казва младата и талантлива Рафаела, която от две години щурмува бойко Националната академия в София с "Моден дизайн", междувременно прави изложби в родния Добрич, работи в супермаркет, за да е независима и печели конкурси. Последната й изява ще й отвори и път към сърцата на професорите в Академията, надява се тя. Неин проект е сред избраните да оформи артистично комин в бъдещия Логистичен Парк Варна (http://www.logisticspark-varna.com). Постройката е нещо като символ за града, разказва Рафаела, и затова главният проектант много държеше да го запази, а не да се събори заради строежа на новите здания. Това е бил начин да убеди инвеститорите в пригодността му. Обявен е конкурс за авторска художествена идея за осмислянето на комина като достоен елемент от бъдещата среда. След много дискусии, именито жури одобрява две предложения – на Рафаела и на варненец – студент в Щатите. Те си разделят и наградния фонд – 3500 лв. за него и 1000 лв. за нея, с договорката оттук-нататък проектантите да черпят от идеите и на двамата за осъществяването на един уникален комин. Неговият проект беше много дигитален, казва Рафаела – това е и специалността му – нещо, свързано със софтуер. Той предвижда някакви светлини, както и начини за отразяване на трептенията на морето. Моят комин беше нарисуван и също е замислен със светлинни ефекти. Получих насърчение за изработката и за качествата ми на рисувач, споделя тя. Символичен огромен чек й бе връчен във Варна на 29 ноември – ден преди разговора ни.
Рафаела стана на 20 на 5 декември. През тази година тя щурмува за втори път Националната академия в София. Има две училища за рисуване – в София и Търново, е мнението й. Твърдо. За съжаление при първия опит остава първа резерва, растите й тогава също будят недоумение у професорите. При втория дори отбелязват, че е сменила прическата, но пак търпи неуспех. Така се е говорило винаги за Академията – пробите могат да стигнат до 6-7, дори някои едва след утвърждаване намират вратата... Явно слуховете са верни. В Търново пък при проба в "Графика" нещо й се изплъзва единият кръг, а с тройки влизат само момчетата, които са кът там... Питам я дали сега, след две години неволи е склонна на компромис в кандидатстването. Нещо такова – може би ще запише още една специалност в Академията, ще пробва пак в Търново, проучва и новата "Сценография", която са отворили от тази година пък в Пловдив. И със сигурност ще вложи тези 1000 лева за подготвителните курсове – за повече шанс.
Ами като заминеш, ще се върнеш ли? – питам аз. Да, аз съм луда по града ни. Бих учила и тук, ако имаше къде. Искам да отворя едно магазинче с изцяло правени, уникални неща. Толкова често приятели ме карат да им майсторя такива – за подаръци и знам, че се търсят...
Чувала съм, че подготовката по рисуване в средното образование в нашия град не е достатъчна за ВУЗ, но Рафаела ме контрира веднага. Аз завърших "Дора Габе", казва тя и съм много доволна. Може в класа ни от 23-ма само 10 да рисуваха, но учителите бяха много петимни да помагат и никой не отказва ако искаш специално внимание. А те имат академично образование и знаят какво се иска нагоре. Участвала е и в протестите преди три години, когато искаха да закрият напълно това училище и да го слеят със СОУ "Св. Кл. Охридски". Сега й е мъчно, че децата, които искат да влязат там, могат да запишат само "Полиграфия". Паралалека чисто Рисуване няма в момента, което не е добре.
Мъчно й е и че няма богат културен живот в Добрич, но като дете на актьор и учителка, постоянно зарибява приятели и съученици да ходят на театър, концерти и изложби. И те поддават!, радва се Рафаела. Знаеш ли, че имах съученици, които никога не бяха влизали на изложба, както и бяха ходили на театър само на сила. Сега го откриват и им харесва. Това образование започва у дома, категорична е Рафаела. Макар да не вижда хората, докато си вървят по улицата да кривват към Галерията и да купуват картини, светлината й ме заразява и си пожелавам отново ония неща, които си желая всеки ден. А сега имам и малко повече кураж, че ще се сбъднат, когато виждам хора като нея.
