ДА СИ НАПРАВИМ ИСУС
ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА
Нещатен и отговорен сътрудник. Поддържа съдържанието в интернет.
Родена е на 2 юли 1976 г. в Добрич. Завършила е Филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" София. Работи в Дарик радио - Добрич до 2019 г. Има издадени две книги - стихосбирка "Шипка" и поезия в проза "Посвещение".
Последни 5 статии от ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА
Хората упорито се вардят от това да има постно на трапезата им. Рецептата на Исус - хляб, маслини и смокини или ябълки, не е на почит, ако към нея няма и блажна яхния.
Така тази Коледа ще посрещнем с няколко пъти заклано прасе, че и теле, агне и 10 кокошки в добавка. Та нали цяла година толкоз се трудихме за това!
Не чувахме гласа на искащите нещо на площада. Не вярвахме на унизените. Не простихме на сгрешилите. Мразехме и се съмнявахме във всички. Едно заклано или изядено прасе на постната трапеза няма да бъде нищо. Или пък точно това сме ние – използващите момента. Бъдни вечер на орехи и маслини. Едничка свещ на олтара на несъществуващата ни вяра. Една екзотика в битието на острите зъби и ножове.
След като не чухме молбите. След като изпъдихме духовниците от храма. След като продадохме жилищата си с майките ни вътре. След като всичките ни братовчеди заминаха на гурбет за по-малко от 30 сребърника. След като обедняхме. След като избрахме поредният Варава да живее. След като пуснахме вълците в кошарите и у нас. След като се наядохме със сланина, не се оригнахме и заспахме на топло... няма какво да се надяваме може би второто пришествие скоро да дойде.
Дали новият Исус ще бъде отново евреин? Или можем с каквато кал ни е останала да се опитаме да го направим наш! Че то друго родно не остана – ни земя, ни достойнство, ни чест. Държавата стана частна. А ние – можем ли да бъдем поне апостоли – с всичките ни слабости?...