Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СВОЯ ЗЕМЯ"

СВОЯ ЗЕМЯ

Йордан Дачев

Какви забележителни личности са творили в нашия край! Във всеки техен слог грее любов към родната земя – тази просторна равнина, необгледана и плодовита – каквото посееш в нея – никне, избуява и ражда. И затова в творбите на предходниците, освен любовта към Добруджа е прокарана настоятелно мисълта, че доброто, сполуката, свободата не идват даром, а трябва да се извоюват и изтръгнат от ръцете на похитителите. Слънцето грее еднакво за всички, но съвсем друго е, когато си свободен, непритеснен от никого, когато крачиш и се трудиш на своя земя, когато съзерцаваш прелестите на безкрайното поле, над което се стеле синьо, чисто небе, сякаш те пази; когато се разхождаш по богатото с багри и форми Добруджанско Черноморие и осъзнаваш дълбоко, че то е твое, на дедите ти, които са го поверили със заръката да го пазиш и разхубавяваш.
Такъв предходник е и широко известният дядо Павел Атанасов /1867-1960/, оригинален и като физика с тази толстоевска брада, и като поведение и творческо дело. Той е роден в село Паскалево, Добричко. Там е и погребан в двора на църквата.
Дядо Павел е оставил саморъчно написана биография. Родителите му са дошли в Добруджа от Хаинбоаз, села Хайните /Ген. Гурко/, Казанлъшко. Отбелязва с нескрита гордост, че е “пръвна люлка на мама”. Завършва класното училище в Добрич през 1885 г. и постъпва учител в село Крушари една година, четири години в родното си село и една година в с. Сенокос. След казармата учителства още три години в с. Свобода. Обществената му дейност е забележителна – той е един от основателите на млекарска кооперация в с. Паскалево, а през 1941 г. полага основите на първото кооперативно стопанство в Добруджа.
Но най-значителното в живота му е наречено от него “пътеката на моята песен”. Закърмен още от люлката с песнопойците и кавалджиите на Паскалево, на майка му песнопойка и чичо му кавалджия, той от малък започва да пее. И тръгва из добруджанските села да събира “хубавата народна песен”. За пръв път изпраща в Министерство на просветата /1891/ събрани народни песни. Някои от тях излизат в сборници.
След интернирането му като заложник в Молдова от румънските властници, той заболява от ревматизъм и петдесет дни се лекува в Тузлата. Тук събира около 400 народни песни от стари хора, мъже и жени, дошли през летните дни да търсят лековитата тузленска кал. През 1946 г. се представя пред тогавашния директор на Етнографския музей в София Христо Вакарелски и изпълнява 150 песни, нотирани и изиграва десет стари добруджански хора, на които и мелодиите, и стъпките са нотирани и хореографирани. Подтикнат от Вакарелски, той пише спомени за Добруджа, които завършва на 88-годишна възраст. Събира още песни и предава на Института по музика на БАН 666 народни песни.
Само спомените на на дядо Павел възлизат на около 30 кòли и са оценени като “принос за историята на Добруджа, за обичаи, прзници, народно лечение, занаяти, земеделие, културно развитие” и пр. Дядо Павел реди и свои песни, освен че “разхубавява” събраните. Успява да изпее 540 от тях. Издава сборника “Текнали са девет чешми” /1955/. Още тогава с указ на Президиума на Народното събрание е удостоен със званието “Заслужил деятел на народното изкуство”.
Сборникът съдържа три цикъла – “Припаднала тъмна мъгла”, “Черешчица цвят цветила” и “През девет села в десето”. Обаятелни са и неговите стихове, написани в силабически слог – в духа на народните песни – “Момкова жалба” – за младите емигранти от Добруджа, “Текнали са девет чешми” за водоснабдяването на Добруджа, “Орел литна над Балкана”, посветена на Шипченския витяз Константин Викентиевич Хруцки, който на преклонна възраст идва в България, запознава се с дядо Павел и между тях възниква приятелство. Посвещава му песента, която днес се пази в музея на родния град на витяза – Новорусийск. Ценни са писмата, които са си писали. Песните му “обира на Добруджа” за откараните българи в Молдова, “Момкова жалба” – за тъгата на емигриралите добруджанци до 1940 г., “На Игликина поляна”, посветена на Йордан Йовков, “Проклятие на войната” и др. И днес те се четат с наслада, отразили дарбата на дядо Павел.
Той събира и съставя и свои пословици, гатанки, афоризми и ги вплита в разговорите си с хората. Стане ли дума за големеене на някои ръководители, току ще рече: “Аз господин, ти господин, ами кой ще пасе патките?” А за шавливите мъже, които задяват булките от двора на съседите ще подхвърли: “Който през плет прескокне, на кол ще се натъкне”. Събраните стотици мъдрости и съставените от него афоризми са един неугасващ влог. Той взе от езика на народа най-хубавото и го пресътвори в неувяхващи художествени образи, като Йовков. Дядо Павел стои с изкуството си при нас и сякаш ни казва – не се увличайте по купешки думи, едното ви ухо винаги да е обърнато към народа, който е най-верният учител по образен език и мъдрост.
Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево