Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ГЛЕДКА ПРЕЗ СЪЛЗИ"

ГЛЕДКА ПРЕЗ СЪЛЗИ

Петрана Савова завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. Живее и работи като преподавател по български език и литература в град Добрич. Има публикувани есета в „Добруджанска трибуна“, „Вестник за жената“, сп. „Пламък“ ; в сборника „Добруджанци за Николай Хайтов“ и в „Антимовски хан“. Представя творби на добрички автори. Член е на Сдружението на писателите в Добрич.


За „Кедер“ на Йорданка Белева

Разказите на Йорданка Белева покоряват с човеколюбие, топлота, неповторим и своеобразен подход към герои и събития. Читателят се потапя в битийния, душевен и духовен свят на художествените персонажи , видян и интерпретиран необичайно, интригуващо, увличащо и оригинално, с разчупване и преосмисляне на традиционните мисловни клишета.
Героите са предимно възрастни мъже и жени, добри и добродетелни, но неразбрани и онеправдани от съдбата – всеки със своя ГОЛГОТА: забравени и самотни; бедни, скромни, злочести и отхвърлени от околните. Такива са раковоболната баба, „объркан от пътните табели на мъката“ старец, самотната леля Дафина с неверието и недоверието в хората и света. Други като дядо Лишо и баба Величка-Зоица са умиляващо щедри и великодушни. Отнети са майчината, детска и човешка радост, взаимност и нормално съществуване; героите са изолирани, обречени, изоставени от близки и от Бог.
Йорданка Белева има удивителната способност да създава пленително-тъжни образи на несретници, подобни на Йовковия Серафим. Незавидна е съдбата на сирака чудак Амина, който преминава от възхвалата до омразата на съселяните си. Одобрението идва справедливо единствено от Божиите съдници – четирите щъркела.
КЕДЕР от турски означава МЪКА. Едноименният разказ разкрива примирението и нежелания изход пред безсилието в постигане на щастие. С траурно знаме е сравнена облечената в черно баба Точка. Цялото ѝ земно присъствие се побира в изречението: „Децата и късметът от години заобикалят къщата й“. Вариантите на псевдокъсмет авторката изброява в минорни краски, предизвикани от незаслужения житейски край на старите хора в наше време.
Тези покъртителни картини пробуждат моето видение за печалния и трагичен самопожелан финал на живота при героите на Станислав Стратиев в „От другата страна“.
Безрадостен е наративът и в „Една българска роза“ – роза, която тук вече не извиква трепет и гордост...
Героите живеят в болка и самота, но и в смътна надежда за реално човешко общуване, съпричастие и добротворство. Разказите внушават повик срещу жестокостта, която търси невинни жертви и ги смазва.
Момчето във „Внукът на човекоядката“ ми напомня ученика Марин от „Малките убийци“ на Стефан Цанев.
„КЕДЕР“ е книга , която натъжава дълбоко заради омразата и злото в живота , но и облъчва читателите с топлота и емпатия, просветлява душите и обнадеждава с/за възкръснала и продължена човечност.
Словесният акварел на Йорданка Белева наистина е „гледка през сълзи“.



„ЖИВА ПОЕЗИЯ СЪМ“

За „Любовни преселения“ на Генка Петрова

В света на словото Генка Петрова се родее най-вече с поетите, насочили художествените си антени към вътрешния неизбродим човешки свят и срещу перманентното социално несъвършенство; срещу нравствената пустота и апатия в думите и делата.
Познаваме поетесата от 9-те ѝ книги и от „Пътека за утре. Добруджанци за Николай Хайтов“. Има публикации в „Пламък“, „Везни“, „Знаци“, в „Сега“, „Словото днес“, „Антимовски хан“ и др. Постигнахме съзвучие с нейните социално ориентирани стихове в първите ѝ стихосбирки; приятно ни изненадаха и впечатлиха „Внезапни думи“ и „Обичам думите за тебе“. Препрочитахме вглъбено лапидарните строфи с максимална мисловно-емоционална концентрация. Бяхме свидетели на тръбния ѝ език по време на учителската стачка; видяхме я в нова светлина при „Докоснати антени“; остави ни смутени и с чувство на вина след „България объркана приказка“. Такава е Генка Петрова – предвидимо непредвидима. Доказателство е поредната ѝ книга „Любовни преселения“, която разкрива удивителна метаморфоза по пътя на поетическите търсения.
Срещнали се двама познати. Единият възкликнал: „Изобщо не си се променил!“ Другият пребледнял и не отговорил. Защото не приел „комплимента“, обезличаващ човека и отричащ развитието му. При Генка Петрова няма застойни творчески периоди. Тя е в непрекъснато градивно движение. „Любовни преселения“ е свидетелство за резултатни търсения и постижения. Тук погледът е обърнат повече навътре, към броженията на душата и духа. Интимното излиза без боязън, изповедността печели доверие. Тематиката е разширена, образността – обогатена,менталната вглъбеност е завладаваща и респектираща.
Читателите обикновено не се интересуват от процеса на писане, но тук са увлечени в симбиозата от смисъл и чувство, която се отдава на поетесата леко, красиво и въздействащо. Явно,започвайки да пише,тя не се пита как да продължи. Като че ли не познава съзидателни мъки при словотворенето. По-голяма част от творбите се извайват и изливат спонтанно, в галопиращ ритъм, енергично и безотказно.
Перото се превръща във вдъхновен проводник на мисълта, съпътствана от искрената емоция на преживяваното. Мисъл и перо са в унисон – напрегнати, настъпателни, увличащи. Понесена от бързоструйния поток на своите вълнения, поетесата разчита на читателския интелект въпреки предупреждението на Маргарет Атууд: „Читателското внимание е риба, която целите с прашка в тъмното“.
В изминалите месеци на 2010г. Генка Петрова писа и печата стихове със завидно вдъхновение и постоянство. Редовните ѝ читатели ги познават от интернет. Една от болните теми е тази за мащенското отношение на държавата към младите хора. Страхът на майките от емиграцията на децата им вече отстъпва пред потреса от възможното синовно отчуждение. Иска ни се този страх да остане измислен и несбъднат. В „Любов оттатък океана“ основателните майчини притеснения акумулират много болка:

Да се влюбиш в другостта
и да станеш щрих от нея...
Да се влюбиш в Америка
и да се спасиш от мене.


Д-р Златко Ангелов (лекар, писател, мемоарист, преводач) има поредица от есета за Америка. Едно от предишните заглавия е „Да я обикнеш ли, да я напуснеш ли?“ Безспорно Америка омагьосва с ласка „лизнала всичките ти сетива...“ Непосилно за майката е да се пребори с притегателната сила на САЩ, отдалечаващи, претопявани и присвояващи децата ни.
Мотивът за  м ъ л ч а н и е т о   като проява на човешка слабост и пасивно поведение е естествено пренесен от житейската и професионална практика на поетесата и в стиховото ѝ пространство.Това са повече размисли за антимълчанието, което е нейна същност и непреодолима повеля. „Какво ти мълчание“, изговорено с интонация, включваща въпрос и възклицание, разкрива дълбинност на мислите, сравнени с капан от лиани в джунглата от словеса. Осъзнати са като гърмящи водопади, катерачи на висоти, познавачи и почитатели на световните художествени завоевания. Те, мислите, кръстосват мисловния човешки атлас, опиянени от безбрежието си.
С в о б о д а т а  като непреходна универсална тема присъства в нова интерпретация. В „Апостроф на свободата“ е видяна в способността за преклонение пред естетиката в/на живота, в приемането на необяснимото и в необходимостта от обикновени човешки радости. В „Среднощен разговор с Вал“ свободата ,потребност и ярък белег на младостта, е възпрепятствана жестоко, цинично „завързана“, „заключена“, обезкрилена и опожарена – унищожена сякаш точно заради усмивката, дързостта и слънцето в очите. Стиховете крещят и обвиняват...
Гласът на лирическия говорител е прям, открит и тревожещ, презиращ нямото съзерцание.Сетивата са изострени, винаги нащрек за отклик и за словесен изблик. В „Нищо лично“ болката е за безотговорността към нравственото възпитание на децата. Творбата е с посвещение на недоразбраните от нас Дора Габе, Йордан Йовков и Николай Хайтов.
Думите са открито язвителни, съвсем в противоречие със заглавието.Най-съкровените женски и майчински трепети са изповядани искрено, понякога със самоирония. Смисловата доминанта в „След това“ е върху дни разделни, натоварени с непосилни и непреодолими тежнения, оставящи незарастващи рани-думи, но и с „двойна доза /пилешка супа за душата“. „Да усмихнеш тишината“ навява асоциация с Дебеляновите сонети, но чувството е светло и оптимистично заради настъпващото продължение-“младина“внук.
По-различната поетика се основава на сполучливото претворяване на интимния мир на лирическия човек, на художественото израстване; на органичното вплитане на Библия, бит, митология, география и изкуство; мисъл и силни чувства в поетична сплав, която преодолява“ опитвам“ и отстоява уверено „търся“ и „мога“. Стиховете потвърждават мнението, че поетическите текстове винаги са своеобразен тест за богатството на човешката душа. В творческия почерк на Генка Петрова откриваме още интертекстуалност, препратки към исторически личности и хора на изкуството; рефренни повторения, запомнящи се поанти, осъвременени приказни фрагменти, фигурални речеви обрати и перифрази; пластичен и изразителен език.
Защо „Л ю б о в н и   п р е с е л е н и я“? Заглавието акцентира върху многопосочните поетически преживявания в необятния душевен свят на човека. То е обективно вглеждане в преходността на всичко, някога изпълващо ни с любов, а впоследствие отблъскващо от имитацията , от несполучливото клониране на човешката ни идентичност. Като изначална Божия повеля любовта при Генка Петрова е многолика,облагородяваща ,изискваща хармония, отдаденост и всеотдайност. Лирическата героиня е благословена с богата душевност и с най-голямото богатство – Любовта към съпруга, синовете, приятелите; към истинските хора и България; към омаята на слово и музика; към децата и училището; към свободата на духа.
Преселенията от всякакъв род изискват съсредоточеност в проследаването. Необходимо е задълбочено вникване в стиховете, постижимо с повече от едно прочитане, което не се приема като тегоба, а като желание за осмисляне на смисъл и емоция; като очакване за продължена читателска наслада.
Уверена съм, че не само за мен и не само според мен!

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево