Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: РЕДОВЕ"

РЕДОВЕ

Тенко Кънчев Тенев е роден на 10 май 1951 г. в гр. Ямбол. Завършва специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1976 г. и висше политическо образование през 1984 г. в гр. София. Членувал е в Кабинета на младия писател – София. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и на литературното обединение „Васил Карагьозов“. Два пъти е бил директор на Младежки дом – Ямбол 1978-1979 и 2005-2008 г. Член е на Съюза на българските писатели – София, десет години е бил творчески секретар на Дружеството на писателите в Ямбол, а от 2002 г. е председател на Дружеството на ямболските писатели. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Носител е на националните литературни награди за поезия на името на Дамян Дамянов и Георги Братанов за 2008 г., на специалната награда на община «Тунджа» (2007 г.) за цялостно литературно творчество и на голямата награда за наука, образование и култура „Джон Атанасов” (2011) на община „Тунджа“. През 2018 г. получава наградата „Жорж Папазов“ на община Ямбол за цялостен принос в областта на културата, а през 2020 г. е награден със специален плакет от Съюза на българските писатели за принос в българската литература. Автор е на двадесет и четири поетични книги.
 
 
 
ПИСАТЕЛИ
 
Нашият свят е почти нереален…
Чуваме се внезапно,
често говорим за други светове
и за хора, които вече ги няма.
Мисля си за тази странна орис
и на кого сме вече нужни.
… Ние, разказвачи на светове,
в повечето случаи самотни и тъжни!
 
 
 

* * *
 
Оценяй силата на всеки миг
и не страдай по изгубени илюзии,
когато ти е тежко – потъжи,
но не забравяй – пробен камък е...
Пробен камък е за твоя дух
и за вярата във нечие приятелство.
Един юмрук дори е по-полезен
от зле прикритото ласкателство.
И не забравяй, иде светъл час,
ще се разлистят дъбовите клони...
 
...Под тях иди, под мъжката им сянка
и там послушай ветрове и птици.
 
 
 


РЕДОВЕ
 
     Ако можете да свържете Божията човечност с човешката Божественост, вие сте победител на света...
         Ваклуш Толев

 
Животът е само един –
като белия флаг на душите ни.
И в него – малкия, земния, нашия –
трябва да вместим
и обич, и дим.
Трябва да грее
светлината на огъня,
милувката на добрите неща.
Ръката крепка на приятеля,
болката от раздялата...
Тъжните вечери,
светлите утрини,
рой несподелени неща,
развяващи белия флаг на душите ни...
 
... А животът е само един.
 
 
 

УМОРИ ЛИ СЕ ДА МЕ ОБИЧАШ...
 
       Една нощ сложих Красотата на коленете си, видя ми се горчива и я наругах...
                       Артюр Рембо

 
Умори ли се да ме обичаш, любима?
Във този сложен кръговрат на чувствата.
по хребета на океана земен
сияе твоята усмивка – малко тъжна...
И аз потъвам в погледа ти топъл,
и като спасен корабокрушенец казвам,
че ти си моя барометър верен
и моя нощ – след дневните умори...
 
...И без да се кълна във вечността,
разбирам, че осмисляш моя ден.
 
 


КРАСОТАТА
 
       На Александър Геров
 
Тя е музиката на живота ни...
Вълнения на устните събрани.
Носим я през целия живот –
в пориви и бръчки издълбани.
Тя не идва лесно, нито изведнъж –
като ручей бял, звънил във дните ни...
Тя е оня изповеден час,
за който всъщност сме живели.
Като венец във слънчевото утро –
изгрява бавно – с полет на пчела,
събирала дъха на дните ни,
усетила на болката жарта.
Трепти и вие се над нас –
като дъга, разплакала дъжда...
 
... Докосва във зори очите ни,
с вълнения на устните събрани.
 
 
 

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ
 
       На Иван Колев

 
Когато животът те носи по стръмното,
не опъвай без нужда юздите –
уморената ти душа се лекува
и прелита бавно над дните...
Като птица, усетила височина,
ще отмине тъжните пропасти,
ще се рее с топла надежда
в гълъбовите очи на небето.
Всичко ще бъде хубаво,
щом ни очакват полети...
...Сърцето ми бие в предчувствие
сред канари от наранена нежност.





* * *
 
От кога не съм ти купувал цветя,
сигурно е станало вечност...
Във въртопа жесток на живота,
загубваме чувството нежност.
И ни върти денят в посоки хиляди
с ръбове остри и неприветливи –
между надежди и канари
със застинали в огледалата усмивки...
 
...И в тази мелница страшна,
наречена тъжно динамика,
забравяме, че имаме приятели,
че не сме ги видели отдавна...
 
...И размахваме ние ръцете,
сякаш с това ще разбием кошмара.
И ще се извисим над деня,
в ранната, в топлата привечер –
като закъснели цветя
в този час, тъжен за нежност!
 
 
 

МАДОНА – ВЕК ДВАДЕСЕТИ
 
Обичам те със нежния възторг
на толкоз влюбени столетия...
Докосвам те със топлота
изгарям в тъмната ти клада...
Откривам те, повтарям с шепот,
че обичта във този свят е нужна...
А в мене някъде далеч,
а в мене всъщност – толкоз близо...
 
Като платното на строшен триножник,
пулсира бялото ми знаме...

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево