Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПО ДЪЛГИТЕ ПЪТИЩА НА СЪДБАТА И ЛЮБОВТА"

ПО ДЪЛГИТЕ ПЪТИЩА НА СЪДБАТА И ЛЮБОВТА

ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

Учителят. Критикът. Грижи се главно за връзката с младежта и оценяването.


Роден е през 1955 г. в Добрич. Завършил е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Работи като учител в Езикова гимназия "Гео Милев" в Добрич. Има седем книги в областта на литературното обучение. Редактор е на много издания на добруджански творци.

Последни 5 статии от ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

Драгомил Георгиев
 

Литературата дава прекрасна възможност на твореца да спори с актуалната мощ на публицистиката чрез своята велика сила – образното богатство, което придобива неувяхващо въздействие с тайнството на въображението и играта на фантазията. Обществен грозен и снизяващ факт става повод Рада Въртунинска да напише обемния си сериозен роман „Сбогом, Америка!” (2021, Сдружение на писателите, Добрич,324с.). С този последен за сега текст тя ни дарява с творба, която е сочна като есенен плод на откровения и прозрения.

Романистката събира през годините своя прашец като пчелата и след много труд се появяват вкусните плодове, така е и при авторката от Добрич, която извайва образа на Яна-Анна Сейдж – добруджанката, българката, която е със свободен и силен съвременен характер на еманципирана жена. Темите в панорамното четиво са универсални и значими – за съдбата на сирачето и семейното възпитание през търсенето на път в чуждия свят до историята за любовта, самотата и смъртта. В образното богатство до главната героиня е добре да поставим още мъжките характери на капитана, на бащата и на бандита Джон Дилинджър, за да стигнем до женската палитра от второстепенни героини като Илона и Поли. Художествените картини и сцени са живописни, сред тях се открояват балът във Венеция, саморазправата на ФБР с човека, смятан за мозъка на обществените престъпления. Ароматът на епохата от близо три десетилетия е наситен с щедри нюанси, фини аромати и пред читателя се разгръщат видения от времето на нашите достойни предходници. След общуването с творбата настъпва времето на размислите, на оценката и на уроците, които подготвеният читател ще си направи. Той вече е станал част от един свят на бурни събития от жестока епоха на кризи, войни, бомбардировки и на изконната жажда на човека за любов, красота и щастие.

Дълга във времето е подготовката на романистката за написването на бъдещото си ново произведение. „Искрата” (Константин Паустовски) при Рада Въртунинска тръгва от една публикация в седмичник с фалшивата, пикантна новина за българка, която предава на ЦРУ търсеното страшилище в САЩ, неуловим майстор на обири. Стечението на обстоятелствата е плoдотворно, тъй като жената, за която се пише, е от рода на писателката – Акъллийски. Следват проучвания на всички източници – записки, снимки, материали от съкровищницата, от архивите на библиотеките, за да се обогати и съживи животът на два континента за един дълъг и наситен със световни събития период от време. Зрели са националните ни традиции в създаването на богати панорамни платна от патриарха Иван Вазов през хрониките на Димитър Талев за Глаушеви до летописеца на Добруджа Ивайло Петров с „Хайка за вълци.”. През годините авторката натрупа сериозен естетически опит с книгите си „Зовът на сенките”, „Когато горяха кладите”, „Сказание за дървото на живота”, „Реквием за живите”, който довежда до венеца на творчеството ѝ, а това е безспорно най-новата ѝ книга.

В завидното си прозаично творчество романистката създава галерия от женски образи – Събина, Милкана, Калиопа в „Сказание за дървото на живота”, баба Милкана Акъллийска и Пенка, Мария Камбурова, Рада Джамджиева и Иваница от „Реквием за живите”. Към тях вече можем да добавим пълнокръвния сложен и противоречив с грешките, паденията и възходите си образ на българката Яна от Добрич и нейната приятелка Илона. Рада Въртунинска е пристрастна към голямата романова традиция на великия граф от Ясна поляна и в диалог с колоса на световната проза тя създава, изгражда, моделира нова и достойна последователка на великата Анна Каренина. Общото между двете дами е в тяхната виталност, в свободата им в избора на любовта, във взискателността им към дарените от тях с небесна любов мъже. Мъжките представители се оказват твърде ограничени и неподготвени за срещата с тези търсещи и неспокойни жени. Българките от 30-те, 40-те години влизат в живота с ограничен емоционален опит в интимното общуване, както е при „вечната и святата” „амазонка” на Елисавета Багряна, Лиза от „Крадецът на праскови” на Емилиян Станев, Ирина и Катерина на Димитър Димов и Димитър Талев. Това не са ехидните и обиграни самки, а са нежни, търсещи и неспокойни натури по пътя към голямата и важна любов на живота си. Да, мадам Сейдж се свързва с шефа на ФБР Хувър, предава страшилището на обществото Джон Дилинджър, но след като довчерашният мил любовник предлага сделка към двамата да се присъедини и младата, повърхностна Поли. Коя силна, страстна, магнетична, изгаряща в емоциите жена ще приеме такова жалко и обидно съглашателство? В любовта тя е необикновената, изключителната, Богородицата, защото раздава своята светлина от душата си на другия, на любимия. Тя е чиста, лъчезарна, неповторима, равнопоставена в диалога Аз и Ти. Вината на добруджанката е породена от неопитност и предоверяване, защото очаква висшият комисар да спази уговорката и да затвори за няколко години провинения, но не и показно да бъде застрелян от снайперистите. Това е проява на задкулисните висши сюжети – да бъде унищожен един от важните свидетели на корупцията по високите етажи на властта. Българската Пенелопа в дългата си одисея на изгнаник в Новия свят и в Тимишоара остава вярна на мъжа на живота си – капитана на лайнера „Бостън”. В него откриваме мъжа на женските мечти – внимателен, толерантен, спокоен, силен и грижовен кавалер, аристократ на духа. Умело авторката следи всички изпитания на съдбата към него в търсенето на своята Анна Каренина. Той преповтаря или се доближава до своя предшественик Вронски, а и до лирическите герои на Пушкин и Лермонтов, на Яворов и Дебелянов, които са „слаби в силата и силни в слабостта си.” (Никола Георгиев) .Той не достига нивото на волята и упоритостта на своята желана, очаквана половинка. Читателят открива по страниците на романа светъл мъжки характер, а това е бащата на малката Яна – Иван Акъллиев, който е възпитан, интелигентен, предприемчив, грижовен баща, преследващ мечтите си предприемач и търговец. В неговата история се оглежда съдбата на много от нашите учени, откриватели, волеви натури, които впечатляват другите в Новия свят и са пълен антипод на Алековия Бай Ганьо.

Темите на един роман го правят силен, ярък, търсен, непреходен, актуален и след години, така той се превръща в четиво без възраст и години в дълголетието. Големите и вечните въпроси на човешкия живот са умело и фино вплетени в „плитката” на текста. Водеща в историите на главните герои е любовта. За Яна-Анна тя е смисълът на всеки божи ден, затова българката може да е прагматична, греховна, виновна, но в пространствата на любовта и щастието е неотстъпчива нравствена максималистка. Няма да прости желаното двуженство на Джон, защото това е липса на морал, на загубване на смисъла на мисията ѝ в живота. До последния си дъх дамата не се уморява да чака своя Вронски и винаги топли самотата в душата си със спомените от валса на Щраус – „На хубавия син Дунав”, когато във Венеция те спечелват обичта на гостите в балната зала. Другата голяма тема в романа е темата за съдбата на изгнаника, която става все по-съвременна и актуална за нашата нация, а и за целия свят. Двама от героите – баща и дъщеря, са част от огромния човешки емигрантски океан след революцията в Русия и Световната война от 20-те години на ХХ век. Зад Океана те успяват с трудолюбието и предприемчивостта си, но и с всички методи на новата неморална цивилизация – на подкупи, хитрости, лъжи, криене на данъци, за да се стигне до игралния дом. Мадам Сейдж пренася опита и дейността си в Европа, защото така се печели бързо и се оказваш важен фактор в обществото. За големия си морален компромис тя е наказана с бездетството, със загубване на важна част от целостта на душата, както е при Ирина и Фани Хорн на Димитър Димов. Образът на Яна-Анна е сериозно творческо постижение и ще има достойно място в съвременната ни проза.

Тази „епоха на дива жестокост” (Никола Вапцаров) е автентично, често пъти документално и кинематографично пресъздадена с невинните жертви, с репресиите, съдилищата и загубването на красотата на човешките отношения. Картините, сцените, детайлите на романа са пълнокръвни, обемни и сочни на време, пространство, аромати, вкусове, с ракурси от материалната и духовната култура. Писателката има пристрастия към забавяне и дори спиране на художествената камера върху цветовете, качеството на облеклото, платовете, обувките, платовете. Педантично са отбелязани всички мъжки и женски аксесоари от личното пространство на персонажите. Считам, че страниците с бала в залата на ресторанта в хотела във Венеция е в достоен диалог с картините от романите на Лев Толстой като дух, атмосфера, среда и внушения за красота, щастие и любов чрез магията на танците. В тази свята нощ, като в приказките, светът е невероятен, нежен, и влюбен. Балната зала събира цвета и младостта на предвоенна Европа. В центъра на вниманието са елегантната мадам Сейдж „в тъмночервена като затихващ огън, оригинална и предизвикателна”( цит.съч, с.128) рокля и нейният кавалер в парадния костюм на морски офицер. Двамата се понасят пред погледите на аристократичното общество във валса на Щраус „На хубавия син Дунав” . Красиви, но драматични и трагични са моментите от живота по страниците на романа в Чикаго, Венеция, Тимишоара, Букурещ, София, Варна по времето на световната икономическа криза, Втората световна война, бомбардировките, страховете с изпитанията на волите и характерите на героите по страниците на романа.

Читателските очаквания на познавачите на прозата на Рада Въртунинска са естетически надхвърлени, защото в процеса на четенето те ще изпитат радостта и удоволствието, мъката и болката от срещата си с богат свят на личности, воли и характери. Те заедно с героите ще прекосят океани и реки, ще вървят по площади, улици и булеварди, ще бъдат в бални зали, каюти и килии в затворите, ще проникват в душите на героите, които търсят любовта и щастието си сред показни убийства и съдилища, сред отломките на масовите животински ужаси и бомбардировки. Посланията на творбата са хуманистични, те са мъдър зов за уважение на човешката различност и индивидуалност – ценност, която е тежко болна в нашата съвременност, но е добре отново да се върнем към нея.

Романът на писателката от Добрич е сред водещите литературни и културни събития на 2021 година. Очаквам той да намери радушен прием както в читателската аудитория, така и при литературната оперативна критика. Мястото му е сред номинираните в жанра текстове в бъдещите национални конкурси. Похвално е Министерството на културата да го включи в бъдещите си планове, за да бъде преведен и да стане част от отворения естетически обмен, защото стойностите на творбата са високи.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево