Деян Димитров е роден на 5 февруари 1955 г. в с. Красен, Добричко. Зодия – водолей. Професия – пчелар. Издал е книга със стихове – „Зареждане с любов“.

БЯХ ДЕТЕ.
Сънувах, че съм съвършен.
Събудих се и осъзнах –
това е реалност.
 
Живот течеше
навсякъде около мен.
Чувствах страхотна нужда от подем.
Бързо пораснах и разбрах,
че съм затворено зверче.
 
Талантът ми да живея
все още не е унищожен.
Но далеч не стигнах Ленън или Чарли...
Убийствено е да съжалявам.
 
Бях малък.
Сънувах че съм гениален.
Вярвах в тоя сън,
както вярвам, че е сънуван
от всеки нормален.
 
 
 

КОЙ СЪМ АЗ?
 
Прашинка от света?
Капчица от океана?
Генетичен код?
Ретроспекция на една вселена?
 
Кой съм аз?
наследник на любов,
ключ след аколада,
понесена лунна река
до срещата с разтопена лава?
 
Кой съм аз?
Милиардното
двукрако чипче
от земния компютър!
 
 

ЛИЦЕТО НА ПОЗНАНИЕТО
 
Не е възможно човек два пъти
да се потопи в една и съща река.
Хераклит
 
Лицето на познанието –
съвършено е.
Не се вписва в рамка,
не се побира в контур,
не отговаря на стандарт,
шаблон, вид, модел, еталон.
Неопределено е.
И космическо. И земно.
Поражда река от любопитство,
течаща едновременно
с Времето през Вселената.
 
Лицето на познанието
съдържа Любов.
Винаги съм я следвал.
Неуловима е. И безпределна.
Прекрасна и естествена.
Споделена – вълшебна е.
 
Лицето на познанието е Живот.
И в теб.
И в мен е.
В непрекъснат възход.
И в другия.
И в уникалността на всяко едно творение.
 
Лицето на познанието –
наричам Божественост...
 
 
 

ПОСРЕЩАМ ИЗГРЕВА
 
Почти е равноденствие.
Блести росата.
Милиарди бисери.
И паяжината свети.
Между клоните.
Нощес творял е геният.
Сам съм във вселената.
От съпричастност
губя чувство
за важност и надежда.
Не съм самотен.
Зная, че ще дойдеш.
Мечтите после.
Ще ме подсетиш.
 
Наливам си кафето.
Блажена нега.
Нахалният кълвач
дълбае упорито.
Болна част от тялото.
На приятеля отсреща.
Хвърчат трески.
Току поглежда и продължава.
Разбира, че си трая.
Мисля за нахалството, което обича и знае
да се крие зад маската на неестественото.
 
За удобство сменям темата.
Отпивам от кафето.
 
Двама сме.
Аз и изгрева.
А всичко останало е несъизмеримо и прекрасно.
 
Страхотно чувство ме обзема,
като че ли съм в центъра на раждането.
Почти не забелязвам как пчелите
настървено излитат, за да оплодят цветята.
Свикнал съм с дружната им песен.
Виртуозно ачелерандо!
Звучи ми като ода за възхвала.
Защо ми е да вярвам, че от любов се страда,
Или че е възможно сам да евоюлирам?
 
Най-хубавата тема си остава
утрешната утрин,
когато ще сме трима.
 
 
 

* * *
 
Любовта тече край нас като река.
Понякога пием, утолявайки жаждата.
Понякога чакаме...
Друга вода.
 
 
 

АКО МЕ ОБИЧАШ – ПОТЪРСИ МЕ.
Смирен ще те посрещна.
Ще горим бездимно,
от чистата любов ще си приготвим свещи.
Една нощ ще ни е необходима,
за да прелеем вечно
и спасим душите си
от сурова зима.
Ще мине време,
може би години...
Аз няма да съм тук.
Теб няма да те има...
 
 
 

ОБИЧТА Е НЕСМИЛАЕМА
 
Тя не е за органите
на тщестлавието.
Тя е върха,
а той не се достига лесно.
Като на Еверест
кислородът е малко –
най – чист и истински.
Аз достигнах върха.
Разреждането понесох.
Никога не бих се чувствал
жалък.
 
 
 

* * *
 
Моят свят сте вие,
които ме виждате...
 
ДУХЪТ МИ
следва моето тяло.
Невидим е.
Не се отразява
пред огледало.
Не стои пред него.
винаги виси отгоре.
Спазва някакви закони.
отделя се от мен,
когато спя.
Прилича на изневяра.
Тогава се явява и съня.
Абсурдно съзерцание.
Непознати образи,
тунели необятност.
В небивалици се появявам.
Духът се връща,
съня се прекратява
и е забравен.
Без него винаги е хаос.
Духът виси над огледалото.
Долу аз чертая планове,
обмислям правила.
Не би могъл да ме напусне
окончателно.
Докато разчита, че съм нужен
на света.
 
 
 
 
* * *
 
    В памет на Пламен Лакеров
 
Хей, Лъки, приятелю,
докъде стигна с твоя полет?
Някъде си във вселената?
Няколко дни летиш и сигурно носиш любими песни,
и сигурно помниш бохемските вечери,
на които пригласяше на моята китара.
 
Четейки душата си в стихове и разказвайки вицове,
се чувствахме щастливи, истински, вечни.
Не зная колко дълго ще летиш,
но намериш ли любима звезда, за да заселиш човечност,
дай знак на нас, грешните.
 
Вярвам в теб, мечтателю, както вярвам в истината.
 
Зная,
нито една лоша дума не си казахме
и не чух нито една лоша дума от теб за другите.
Сигурен съм, летиш и търсиш галактика,
и за нас път да прокараш.
 
Където и да се установиш,
където намериш мечтано щастие,
дай знак – ще дойда с китарата.