Даниил Хармс е литературният псевдоним на Даниил Иванович Ювачёв, руски (съветски) писател и поет. В края на 20-те години на ХХ век става един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство (съкратено на руски ОБЭРИУ). През 1932 г. творчеството на групата е заклеймено като „поезия на класовия враг“ и за авторите от нея става невъзможно да се събират. По същото време Хармс е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, започва да пише детски книжки, за да се препитава. Кратките театрални сцени, стиховете и другите текстове, които пише, така и не публикува приживе.
През 1941 г., по време на Втората световна война, е арестуван отново за „пораженчески изказвания“, той заявява, че „Ако ми връчат призовка за мобилизация, ще вкарам една в мутрата на командира, нека ме разстрелят, но униформа няма да облека и няма да служа в съветската армия, не желая да ставам такова лайно“. Като качествен абсурдист симулира умело шизофрения и избягвайки разстрел, умира в психическото отделение от глад по време на блокадата на града от нацистите. Реабилитиран е през 1956 г., но така или иначе дълго време произведенията му не се публикуват в СССР. Пиесата на Хармс „Елисавета Бам“ дълго време е сред водещите заглавия в репертоара на българския театър „София“.




Излязъл от дома човек
с тояжка и торба.
На дълъг път,
на дълъг път
отправил се пеша.

Вървял направо и напред.
И все напред вървял.
Не ял, не пил,
не пил, не ял,
не спал, не пил, не ял.

И ето той веднъж в зори
в гората тъмна влезнал
и оттогаз
и оттогаз
и оттогаз изчезнал.

Ако обаче някой ден
се случи да се срещне с вас,
тогава бързо,
тогава бързо
уведомете бързо нас.

1937

ЗА ТОВА, КАК ТАТКО ЗАСТРЕЛЯ ЗА МЕНЕ ПОР

Късно вечерта към къщи
моят татко се завръщал
моят татко се завръщал
късно през полето вкъщи.

Татко гледал и видял -
на земята пор седял,
на земята пор седял
моя татко не видял.

Татко ми си мисли: "Ясно,
порът е зверче прекрасно,
порът е зверче прекрасно,
само пор да бъде, ясно."

Порът, както си седял,
татко изведнъж видял,
татко изведнъж видял -
после вече не седял.

Хуква татко ми да бяга,
в пушката патрони слага,
много бързо той ги слага -
порът да не му избяга.

Бяга порът към реката,
бяга бързо през полята,
а след него през полята
бяга татко към реката.

Татко сърди се, гълчи,
със патроните дрънчи
и със пушката дрънчи,
"Хей, почакай ме!" - гълчи.

Бяга порът с вик юнашки,
бяга с вирната опашка,
моста с вирната опашка
прекосява той юнашки.

Вдига татко ми петлето,
бяга татко през полето,
през тревата, през полето
гони татко ми зверчето.

Татко с пушката в ръката
бързо гръмва: "Тра-та-та-та!",
пушката му - "Тра-та-та-та!" -
силно скача във ръката.

Ето, татко приближава,
порът там лежи, не шава,
нито мърда, нито шава,
нито се отдалечава.

Бързо татко ми се връща,
бързо носи пора вкъщи
и донася пора вкъщи,
вкъщи с пора се завръща.

Плясках със ръце, не спирах,
после пора препарирах,
хубаво го препарирах,
да се радвам аз не спирах.

Ето, вижте пора мой -
тук на страницата той
нарисуван тук е той,
тук пред вас е порът мой.



Превод: Павел Белчев