Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЖЕНИТБАТА НА ЧИРОЗА"

ЖЕНИТБАТА НА ЧИРОЗА

Красимир Бачков е роден на 18.08.1958 г. в гр. Добрич. Завършил е ШУ „Еп. Константин Преславски“, по професия е учител по изобразително изкуство. Издадени книги: „Дългият път през тунела“ – „Брягпринт“ /1994/, (сборник с разкази) „Синият кон“ /1997/, (сборник с разкази), „Легионът на обречените“ /2000/, „Кураж за другите“ /2004/ (сборник с разкази), „В очакване на утро- то“ – изд. „Липецкий государственный педагогический университет“, Русия, 2006 г. (сборник с разкази), „Слънце за двама“/2010/ (сборник с разкази), „Българчето“ /2013/, (роман за деца) „Не за всеки“ /2016 (поезия), Отзиви за негови разкази и книги има от български критици в специализираните литературни издания (П. Тотев, Й. Дачев, Д. Георгиев, М. Новков и др.) Носител е на над двадесет национални и международни награди за проза и една за поезия. Негови творби са превеждани на руски, украински, словашки и английски. Основател и редактор
на сп.„Антимовски хан“ – Добрич. Член на УС на Сдружението на писателите в Добрич. Член на СБП – София и Сдружението на писателите – Варна. Член на Славянска литературна и артистична академия.




   Живко Чироза реши да се жени. Догодина ставаше на петдесет, а още не бе свъртял ни жена, ни дете, ни коте. Ловеше риба със старата лодка на баща си и каквото изкарваше, го пропиваше на момента. От всичкия изпит алкохол се бе спиртосал до такава степен, че около устата му прелитаха винени мушици, завъртаха се един – два пъти и  падаха усмъртени от огнения му дъх. Бедната му майка се чудеше, как да го накара да помисли за жена и деца. На нея много и се искаше да има поне едно внуче, което да дундурка, за което да се грижи и да милва като най-милото и свидно същество до нея. До сега се задоволяваше с малките котенца, за които се грижеше ежегодно, но вече и писна и реши да провокира неразумния си син с непопулярни действия. В неделя по обяд тя му заяви, че няма да го пуска вече у дома, няма да му готви, да го пере и да се грижи за него защото, горката тя вече минава седемдесетте, а той е абсолютен паразит и неудачник. На всичко отгоре тя си удържа на думата и смени бравата още на другия ден. Когато посред нощ Чироза се довлече клатушкайки се до дома си и опита да отключи разбра, че за него друг изход няма, освен женитбата.
   На следващият ден, след като бе преспал на стълбите пред апартамента, Чироза отиде до Данчо Лондата и рече:
- Лонда, посочи една жена, дето става за съпруга!
Лондата го изгледа замислено, провери му температурата с опакото на дланта си и отвърна:
- Все съм те виждал пиян, но чак толкова никога!
- Остави тез сладки приказки! Като ти казвам, че искам да се женя,
значи го искам наистина! Ножът вече е опрял до кокала! Мама не ме пуска вече у дома! Сменила е ключалката и без жена не иска да се връщам!
Лондата поклати глава и потъна в нещо като транс. След известно време въздъхна:
- На Кьор Петко дъщерята е свободна, но много лоша! Ще те бие на
ставане и на лягане! Бял ден няма да видиш с нея! На всичко отгоре, пие повече от тебе! Ако се събереш с куцата Донка, може и да прокопсаш! Тя горката, открай време ръждясва в кухнята на Печенега и поне доколкото аз съм в час, никога не е имала мъж! Може да е куцичка, но е свястна душицата! За други жени не се сещам!
Чироза примижа, пое дълбоко въздух и запита:
- Казвай, как да я прилъжа, да ми стане жена!
- Как? Нали имаш кола?
- Кое, стария пикап ли? С него само риба возя!
- Не се прави на интересен! Като и свърши смяната, към осем – девет
 часа вечерта, я издебваш и я джаскаш в пикапа! После я оплождаш като коч и от там нататък трябва да е твоя!
Чироза се почеса по изгорелия от слънцето врат:
- Ами, ако се дърпа?
- Кво, като се дърпа? Ти нали си мъж, бе ахмак? Ще и шибнеш два
 шамара и вече няма да се дърпа! За нея да си намери мъж, ще е като да удари шестица от тотото!
   Живко Чироза си тръгна несигурен в бъдещето. Прибра се в пикапа и макар  неудобно, заспа на късата седалка. На следващата вечер паркира колата близо до кръчмата на Печенега и зачака. Когато се мръкна и пътя опустя, той видя, как куцата Донка излиза от задния вход на кръчмата. Тя тръгна накуцвайки към железния мост над канала, леко приведена, понесла някаква чанта в ръцете си. Чироза запали стария пикап и след като я подмина, спря. Слезе от колата и като не знаеше, какво да каже предложи:
- Да те откарам до някъде, Доне!
Куцата Донка не отвърна нищо, само приближи и неочаквано замахна с чантата. Чироза усети жесток удар по главата и после потъна в някаква мъгла. Когато се свести видя, че се намира в товарното отделение на пикапа, при това съвсем гол. До него се бе свила Донка и тихо хлипаше. Беше само по комбинезон и някакви огромни, розови гащи. Като видя, че той я гледа, тя подсмръкна:
- Кво си мислиш ти, а? Че можеш да си играеш с една беззащитна
 жена ли?
- Не, бе Доне! – опита да се защити Чироза – Аз исках само да те
 закарам до някъде и ако има как, да се опознаем по интимно!
- Да, ама аз не познавам никой мъж интимно! И като те фраснах,
 реших да видя, какво значи това, но ….!
   След две седмици, прекарани в гарсониерата на куцата Донка, двамата излязоха, сякаш за пръв път пред света. Вървяха един до друг и макар да не им се вярваше, бяха заедно. Живко Чироза спря да пие и я заведе, и представи на майка си. Тя ги прие и им предостави за вечно ползване апартамента. В следващите три години се родиха три малки Чирозчета, а майка му бе най-щастливата жена на земята. Когато понякога намираха минутка, за да изпият по кафе със снахата, куцата Донка споделяше:
- Все пак, ако не бях взела в свои ръце инициативата и до днес щяхме
да се лутаме самотни и отчаяни с твоя син!
- Тъй, тъй, булка! – клатеше глава в съгласие майката – То ако остане
на мъжете, тъй ще си идат от тоя свят, без да разберат, за какво живеят!
Незнайно как, Чироза се бе подмладил, след като спря да пие. Той дивееше по цял ден в морето, връщаше се уморен, но доволен, независимо има ли улов или не. Сядаше на леглото, където шаваха наследниците му и със замаяна от непознато до сега щастие глава, казваше:
- Ей, как щеше да ми мине живота, без да разбера, какво е да си баща!
Ела при мен, мойто момиче!
   Куцата Донка приближаваше, той я гушваше и двамата гледаха с пълни от любов очи децата си. И двамата знаеха, че за щастието удобно време и място нямаше. Стигаше само да си стигнал до ръба, а от там нататък бе лесно…!

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево