СТАЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ

"Който има ухо, да чуе"
Н.Хайтов

Звънецът бие
по етажите на властта.
Тича по стъпалата на
равнодушието,
по меките пътеки на
демагогията,
по лъскавите стени на
доволството.
Звънецът бие
по етажите на властта.
Лаиците спят.
Лепнат устните им
в цинично мълчание.
Брадясал Нарцис
парфюмира  екраните.
24-часова смрад...
Звънецът бие
по етажите на властта.
Но властта къде е?!
Кабинетното й безсилие
прелива по фугите.
Лъскави гащи размахва
страхът й, предрешен
в петдневно мълчание.
Последен звънец
по етажите на властта!
Торбата с лъжите е стар виц,
в тоалетните на наивниците
изхвърлен.
Парфюмирана смрад
по етажите на властта!
Звънецът бие...
Троянски коне
отдавна превземат България!
Звънецът бие...

МЕТАФОРИЧНО ЗА СВОБОДАТА

Изгубих си Шапката.
И ми е слънчево,
топло,
майско.
Душата ми - бяло хвърчило -
догонва облак.
Лъч златен флиртува
с очите ми.
Устата ми -медени,
езикът – палавник:
думи,топло съблечени,
все за любов думи праща
в землището ми плесенясло.
И лудува душата ми песенна.
И обича,
обича,
обича...
Забравих за Шапката.
И си спомних, че съм живяла.
И ми диктува слънцето:
Долу Шапките!
Горе Душата!

Генка Петрова,
28 септември 2007