Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ДА НАПРАВИШ НЕВЪЗМОЖНОТО - ВЪЗМОЖНО"

ДА НАПРАВИШ НЕВЪЗМОЖНОТО - ВЪЗМОЖНО

ТАТЯНА ИВАНОВА е единадесетокласничка в Езикова гимназия „Гео Милев“, град Добрич. Тя е барабанист, поетеса, както и първият президент на Интеракт клуб, Добрич и състезател в BEST. В продължение на една година е доброволец в БЧК. Има много награди за творческо писане от национални и международни конкурси. През 2017 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Ще те докосна ли?“ През 2018 г. Татяна кандидатства за стипендия за Space Camp Turkey. Получава шанса да участва, а след завръщането си от там, е категорична, че иска да стане първата българка в Космоса. В Х клас тя става студентски космически посланик на фондация „The Mars Generation“, посещава MasterClass по физика на частиците и 16-дневен лагер по астрономия и астрофизика. През лятото на 2019 г. заминава за Advanced Space Academy в Хънтсвил, Алабама, САЩ. Сега тя се подготвя за кандидат-студент, а защо не и за астронавт. Иска да направи невъзможното – възможно.
 


Татяна, откъде и кога дойде мечтата ти да бродиш в космическото пространство, извън нашата планета Земя и докъде си готова да стигнеш?


В осми и девети клас бях много запалена по метеорологията. Проявявах голям интерес към това как се формират ураганите и мощните бури. Изгледах около 15 филма в рамките на седмица и бях решила, че искам това да уча след гимназията. За жалост, физиката бе предметът, който най не ми се отдаваше, и се отказах бързо. В края на девети клас спечелих пълна стипендия за космическия лагер на NASA в Измир, Турция. Оттам се завърнах с медал и покана за работа като треньор, след като завърша училище. След космическия лагер в Турция животът ми се промени тотално. Вече всичко около мен е наука. Готова съм да стигна дори и до Марс, колкото и тежка да е битката.

Свързан ли е интересът ти, погледът ти към звездите с опасенията, че животът на Земята е заплашен от унищожение – занимават ли те разговорите за климатичните промени и влиянието на човешката дейност върху природата? Какво е твоето мнение за това?


Лично аз се интересувам до голяма степен от климатичните промени. Опитвам се максимално да бъда част от природата и да не я замърсявам, ощетявам, пренебрегвам. Многократно съм участвала в обучения, презентации, лекции и събития на тема „Климатични промени“. Не мисля, че има човек в Космоса, който да е отишъл с цел забава. Да, има и комерсиални полети (туризъм), но космонавтите си имат задача. Космическият живот съществува, за да бъде в полза на Земята. Разбира се, че искам да подобрим живота тук. Унищожение може да настъпи и днес, утре...всеки ден. Не сме застраховани от нищо. Човешката дейност има огромно влияние върху планетата и е нужно да сме малко по-старателни, но това не е главната причина да сме в опасност.

Мислят ли младите какво да променят, за да стане животът на Земята по-хубав и по-желан от земляните?

Живеем в такова десетилетие, че всеки има различна ценност и възприятие. Има ги хората, които се грижат за природата и целят да внесат равновесие, спокойствие и хармония, но съществуват и хора, които мислят само за себе си и приемат планетата като даденост.

Ти беше в САЩ – какво видя там за подготовката на човека да лети в Космоса – колко напреднали сме в това? Наистина ли се върви към колонизация на Марс?

Видях много неща, за които съм чела доста. Освен тренировката, която преминах, имахме занятия по космическа история. Бяхме в музеи, които нямат равни тук. Изпипани, иновативни, съвременни. Разглеждането в музея беше предпочитано, когато имахме свободно време. Ние, като българи, сме доста напреднала нация в науката. Имаме изключително добри и доказани учени. Пример за това са доц. д-р Таня Иванова, Виден Табаков, Асен Йорданов и т.н. Трябва ни само един договор с ESA (Европейската Космическа Агенция), за да станем държава, която изпраща астронавти в Космоса. Силно се надявам скоро да се събудим и управляващите да си свършат работата. Марс е най-високата цел до момента. Да, съвсем скоро ще се стигне и до там. Изпратили сме хора до Луната с техника на 60-те и 70-те години, а сега всичко е много по-развито – и технологично, и умствено.

На какво ви научиха в космическия лагер и какво те очаква като обучение? Има ли реална възможност за полет в Космоса и каква би била твоята реализация?

Цялата ми седмица премина в учене. Получих покана за най-голямата академия на лагера в САЩ – Advanced Space Academy Elite. Там обучението е 7-8 дена и има 12-часова мисия. Тренират те истински астронавти и си изцяло потопен в космическата среда. Надявам се да успея да намеря и финансиране, тъй като сумата, която ми трябва, не е малка. След училище искам да следвам физика, не съм се ориентирала точно каква, но знам къде. Имам набелязани университети и още много академии, обучения и проекти. Няма как да нямам шанс за реализация. Всеки човек има, стига да търси и да го поиска.

Ще продължиш ли да пишеш художествена литература?

Поезията ми е в сърцето от втори клас и не е напускала. Не мисля да спирам, никога не съм си го помисляла. Това е моят начин да се изразявам и ще се постарая до завършването ми на гимназията да публикувам стихотворенията си в още една книга.
 

НОВИ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ТАТЯНА ИВАНОВА:

 

ПАЛЕЧКА
 
Забравих,
че когато Луната кърви,
дори и морето се дави в неистинност.
Светлинни години са малко
да опишат колко далеко е вкъщи,
когато издишам свободно.
Не искам да имам всичките райски градини,
ако адът под мен ще живее безумно.
И няма да спирам в полята
отново да търся макове мрак,
ще бъда неземно в земята забита,
а пролетта във зелено ще стопли ме пак.
Подпалени криви избухват в стъклата на влака.
Отивам наникъде,
без да има кой да ме чака.



 
НА ДЯДО
 
Забравих лятото на село,
под тухлите,
издъхнали от глад...
Ненахранени и ощетени,
че не чуват името ти пак.
Часовникът заспал е в седем,
а ти си вечен господар.
Не даваш нищо да се гледа,
ако се гледа – първи ще си там.
Речта е твоя марка,
на пликове лепях я до Атина.
Свещена, незабравена, скъпарска,
редеше всичко винаги във рима.
Приспах си спомените,
да не бълнуват мътните очи.
Разказах на морето,
на овцете
и на хората
за твоята съдба, уви...
Нарочих цялото си детство,
намразих себе си дори,
че не успях да те откъсна още,
за миг, за два или за три.
Изживях те в сънища,
в писалката си пазя те до днес.
В душата ти откривах пътища,
летях и скитах се нощес.
На дванайсет лятото почина,
а със него си отиде ти.
Не знаех, че Септември може да е зима,
да замръзвам, да ме щипе, да боли...
Очаквах ехото ти дълго,
да те сънувам, да те има.
Да мога пак да съм щастлива,
до мен да си,
усмивката ти да е жива…
 
 
 
 
* * *
 
Откраднах Слънцето
и няма да го пусна.
Нека бъда жълта, да горя.
Прегърнах те,
оплетох те във възли,
а не мога да ги разплета.
Сега си слънчев, ярък...
Пламтящ като звезда.
Рисуваш с пръсти по небето,
чертаеш облаците светлина.
Поправяш кожата ми със нюанси,
била е твърде бяла за света,
сега настръхва и те пари,
бели се, зашивам я с игла.
Не искам да си тръгваш,
не искам пак да ставам бяла,
не зная как да те развържа,
нищо де, ще си мечтая.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево