ЗИМАТА ЩЕ ТИ РАЗКАЖЕ
АННА МИРЧЕВА
„Казвам се Анна, само това…
На едно – вдишвам,
на две – пиша.“
Анна Мирчева живее в Добрич. Представяла е свои творби на различни форуми в града, посветени на младите пишещи.
* * *
На баща ми
Защо не мога вече
да съм ти „малката“,
която не гази тревата
за да не я заболи.
Кого да попитам
с колко букви се пише „приятелство“
и има ли спомени там,
където отиде и ти?
Мълчаливо слушам сърцето си
(както твоето слушах тогава).
Чувам как ми изричаш името
с чудната завъртулка в края…
Точно днес са решили
някакви мокри, бързи поточета
да задърпат силно надолу,
външния край на очите ми.
Все нарочно оставям
за тебе отворен прозореца –
може пък да усетя,
че ме гледаш отнякъде!?
Знаеш – злото у мене
отдавна е мъртъв безделник
и затова,
че ме подържа във ръцете си,
ще възкръсне Господ в неделя!
СИНИНИ
Събудих те в някакъв зъл понеделник
да ти покажа следите от Сирна неделя…
И отново обувките с грешните стъпки
съм си обула…, а ми беше простено…
Ела да ме видиш, така съм летяла,
че даже за малко си разтворих крилете!
Сега ми е синьо (и духом и телом),
но най-вече вляво – под деколтето.
КРАЙ ТЕБ
Неразпъпила, тиха край теб
пролетта се промъкна…,
а дали ще достигнеш с очи
цветовете ѝ розови...?
Няма други ръце,
от които да иска да цъфне.
Няма друго небе,
от което да бъде запомнена…
Има в нейната дреха
красиво валящи етюди
от събирана в цветните чашки
мълчана вода,
а прашеца по пръстите
силно ухае на влюбване
начертал познатата
линия в твоята длан.
* * *
Слънцето е кошер
лъчите му пчели
по вълните на морето ти
събират
събират ме
събират мед
да се потапя сладко залеза
в соленото ти тяло
. . .
гмуркам се
Любовта дава хриле...
СИЕСТА
Такъв следобед
с пуснати пердета
потрива длани
в хладното стъкло
в бутилката
със тайната съставка
вливане
това е друго нещо
изпуква прешлена
на времето
и спуска
хамака си нощта
. . .
гледеца на ръката ти пролазва
от корена ми
до върха.
ИЗЛЮПВАНЕ НА ЛУНА
Малко по малко
жълтият ѝ пух
пробива
твърдата светлина
на бащиния си ден
меко теква
млечната светлина
на майчината ѝ нощ
на-ни на-ни
треперят ѝ перушинките
докато се затопли
в пелената от сънищата ни
смрежените ни погледи
сплетените ни пръсти.
СЕГА
Сякаш всеки момент слънцето
ще се пръсне
на песъчинки
тихо и топло ще легне
сърцевината му
в нас
за да ни вдигне
бомба във въздуха
светли и…
с всичко цели
ти си глас с цвят
аз съм цвят с глас
. . .
посмяваме
смеем
се
ОТ ТАМ
Барабанят по теб
на едри капки
ударите на сърцето ми
събират ме
събират ме клепачите ти
и ме прибират
в оня образ наобратно
където съм
и никоя
и всяка
а ти отшелник
още пазиш в мен
една
от двете бели ризи
и разковани
спускат се ръцете ти
да ме помилват
ЗИМАТА ЩЕ ТИ РАЗКАЖЕ
Как дойде пролетта
през септември
преболедувала
преуморена
как само дойде
да ми каже
че още е жива
по това време на годината
косите ѝ капят
червени
жълти и кестеняви
и кестени
се търкалят в краката ѝ
след химиотерапията
на лятото
„Казвам се Анна, само това…
На едно – вдишвам,
на две – пиша.“
Анна Мирчева живее в Добрич. Представяла е свои творби на различни форуми в града, посветени на младите пишещи.
* * *
На баща ми
Защо не мога вече
да съм ти „малката“,
която не гази тревата
за да не я заболи.
Кого да попитам
с колко букви се пише „приятелство“
и има ли спомени там,
където отиде и ти?
Мълчаливо слушам сърцето си
(както твоето слушах тогава).
Чувам как ми изричаш името
с чудната завъртулка в края…
Точно днес са решили
някакви мокри, бързи поточета
да задърпат силно надолу,
външния край на очите ми.
Все нарочно оставям
за тебе отворен прозореца –
може пък да усетя,
че ме гледаш отнякъде!?
Знаеш – злото у мене
отдавна е мъртъв безделник
и затова,
че ме подържа във ръцете си,
ще възкръсне Господ в неделя!
СИНИНИ
Събудих те в някакъв зъл понеделник
да ти покажа следите от Сирна неделя…
И отново обувките с грешните стъпки
съм си обула…, а ми беше простено…
Ела да ме видиш, така съм летяла,
че даже за малко си разтворих крилете!
Сега ми е синьо (и духом и телом),
но най-вече вляво – под деколтето.
КРАЙ ТЕБ
Неразпъпила, тиха край теб
пролетта се промъкна…,
а дали ще достигнеш с очи
цветовете ѝ розови...?
Няма други ръце,
от които да иска да цъфне.
Няма друго небе,
от което да бъде запомнена…
Има в нейната дреха
красиво валящи етюди
от събирана в цветните чашки
мълчана вода,
а прашеца по пръстите
силно ухае на влюбване
начертал познатата
линия в твоята длан.
* * *
Слънцето е кошер
лъчите му пчели
по вълните на морето ти
събират
събират ме
събират мед
да се потапя сладко залеза
в соленото ти тяло
. . .
гмуркам се
Любовта дава хриле...
СИЕСТА
Такъв следобед
с пуснати пердета
потрива длани
в хладното стъкло
в бутилката
със тайната съставка
вливане
това е друго нещо
изпуква прешлена
на времето
и спуска
хамака си нощта
. . .
гледеца на ръката ти пролазва
от корена ми
до върха.
ИЗЛЮПВАНЕ НА ЛУНА
Малко по малко
жълтият ѝ пух
пробива
твърдата светлина
на бащиния си ден
меко теква
млечната светлина
на майчината ѝ нощ
на-ни на-ни
треперят ѝ перушинките
докато се затопли
в пелената от сънищата ни
смрежените ни погледи
сплетените ни пръсти.
СЕГА
Сякаш всеки момент слънцето
ще се пръсне
на песъчинки
тихо и топло ще легне
сърцевината му
в нас
за да ни вдигне
бомба във въздуха
светли и…
с всичко цели
ти си глас с цвят
аз съм цвят с глас
. . .
посмяваме
смеем
се
ОТ ТАМ
Барабанят по теб
на едри капки
ударите на сърцето ми
събират ме
събират ме клепачите ти
и ме прибират
в оня образ наобратно
където съм
и никоя
и всяка
а ти отшелник
още пазиш в мен
една
от двете бели ризи
и разковани
спускат се ръцете ти
да ме помилват
ЗИМАТА ЩЕ ТИ РАЗКАЖЕ
Как дойде пролетта
през септември
преболедувала
преуморена
как само дойде
да ми каже
че още е жива
по това време на годината
косите ѝ капят
червени
жълти и кестеняви
и кестени
се търкалят в краката ѝ
след химиотерапията
на лятото