ПЕТЪР ЧУХОВ – роден през 1961 г. в София. Автор на 11 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Турция и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи, а с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ представя стихотворенията си. Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.



ОЩЕ СЕДМИЦА ЛЯТО И ПОСЛЕ КАКВО?
 
Ще ни захлупи пак
красивата баналност
на есента
 
ще се превръщаме
в метафори
на себе си
 
в изящни неудобства
в грейнали пространства
на липсата
 
отнякъде
ще духат ветрове
но няма да ни носят
нищо
а ще ни отпращат
в неуместни възрасти
и пълнолетието пак
ще се отдалечава –
бяла лястовица
в тъмен сън
зад който чака
слънцето
на зимата
 



ДОРИАН ГРЕЙ
 
Разбирам
че започвам да се влюбвам
в остаряващия
свой портрет
 
усещам младостта си
недостойна
 
трогателно наивна
е липсата на бръчки
в огледалото
а аз не съм наивен
 
всеки миг –
ако не е изрязан
върху теб –
не съществува
 
апокалипсисът
на възрастта
е всъщност път
към възкресение

и вечна младост
значи вечна
смърт




* * *
 
Все още помня
своята младост
 
беше ревнива
непрекъснато ми повтаряше
знам
че ще ме напуснеш
но поне понякога
се връщай при мен
 
даже искаше
да се оженим
и почти
се бях съгласил
слава богу
че се отказах
сега в гроба
лежи само тя





* * *
 
Някъде
около три след полунощ –
ужа̀сен трясък
 
срутиха се
кулите близнаци
от книги
до леглото ми
 
помислих –
идва краят на света
но беше само краят
на съня
 
запалих лампата
започнах да градя отново
вавилонския си блян
с надеждата че Бог
ще ми остави време да достигна
ако не до него
то поне
до себе си




КОГАТО КЕСТЕНИТЕ ПАДАТ
 
Когато кестените падат
и уцелват в тъмното
бездомни кучета и котки
а ти бездомно се прибираш
с остатъците от деня
на музиката и поезията
дърветата се разминават с теб
надменни като нобелови лауреати
и входът те очаква
за да те всмуче и захвърли
в мимолетното безсмъртие
на черно-белия ти сън
 



* * *
 
Нямам време за теб
каза стихотворението
което опитвах да напиша
 
а за кого имаш време
попитах
 
за себе си
но и то е съвсем малко
отгово̀ри ми
и внезапно се хвърли
през прозореца
на отворения си финал
 
 
 
 
 
ОБЯСНЕНИЕ
 
Аз съм един
опасен вълшебник.
 
Покривам с цвят
сухи дървета,
но идват
и ги изсичат.
 
Покривам с плът
бели скелети,
но идват
и ги убиват.
 
Покривам с рисунки
черни слънца,
но идват
и ги взривяват.
 
Така че няма
да те докосвам –
за да не видя
края ти.





* * *
 
Бих могъл
да съм с теб
в толкова много
заведения
 
но съм сам
 
поръчвам си
лято
после есен
и зима
 
само за пролет
ми казват –
нямаме
 
и тогава разбирам
какво е
да бъда без теб


 

НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД
 
Всички ние,
твърде влюбени в себе си,
за да се самоубием
и твърде страхливи,
за да убием друг,
цял живот вехнем
в сянката на убийството.
 
Вижте нашите
уродливи форми,
израстъците
безпомощна красота,
които ни правят
още по-грозни.
 
Напразно очите ни
се вдигат нагоре,
напразно събираме
молитвено ръце –
така ще живеем
и един ден
като светкавица щастието
ще ни прониже,
докато размазваме
някоя муха.