Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ИЗКУСТВОТО Е НАЙ-ДОБРИЯТ НАРКОТИК"

ИЗКУСТВОТО Е НАЙ-ДОБРИЯТ НАРКОТИК

Едва ли трябва да станеш на 70 и да имаш над 110 роли в театъра, за да разбереш това, но никога не е излишно да го повтаряме на пасивната, бъдещата или напуснала публика. С актрисата Ема Георгиева от добричкия Драматичен театър "Й. Йовков" разговаря Валентина Добринчева

Казваш, че си с добри чувства от новата премиера и я намираш успешна ("А на заранта те се събудиха" от Василий Шукшин – сценарист, кинорежисьор и актьор, излезе в добричкия театър на 2 октомври под режисурата на Николай Николаев. Участва цялата трупа и младежи, завършили във Варна актьорско майсторство.)?
Е.Г. Да, беше много приятно да се работи с Николай Николаев, интересно ми беше и да вникна в текста на Шукшин...
Настроението с госта ли дойде?
Е.Г. Не само. Просто когато се работи с някого, с когото не е било, там е любопитство, там е предизвикателство... Той си спомня за Калчо /големият наш актьор, съпруг на Ема /, спомня си за мене, но не бяхме се просто срещнали, разминавали сме се. Същото беше и с Пламен Панев. Той мълчеше на разборите за мене – нещо, което е най-лошо. На едните казва "добре", на другите – "по-малко добре", а на мен нищо. Докато накрая каза това, което исках да чуя. И така и тука. Постарах се, малка роля, но приятно ми беше със Стефан /Киров/ да си партнираме. колегите много се кефиха, защото нали виждаш, по силата на мизансцена те седят и гледат визион. Сега, сигурно си има кусури представлението, и аз виждам някои, в края на краищата започва процесът на узряването на спектакъла, сега му се отваря завесата. Съгласи се и, че да започнеш една такава работа на 10 септември и на 2 октомври да има премиера... Това нямаше събота, нямаше неделя... Пиесата е играна в Учебния театър на НАТФИЗ, в класа на проф. Мирски. Та се носеха едни текстове за сверка. (Пиесата е написана преди 35 години като "поема за театър"). Николай Николаев си е позволил някои места да ги пипне. Има лекичка намеса, но той е абсолютно в стилистиката на Шукшин. А и тези млади хора, тази млада кръв, която дойде. Толкова възпитани деца! Искам да им изразя своето възхищение!
Значи да сринем мита, дето младите за нищо не ставали?
Е.Г. Какво говориш! Че аз колкото пъти мина край тях те стават на крака. Толкова мили, толкова възпитани. А и личи си, че са на проф. Сейкова студенти. С децата, каквото посееш, това ще пожънеш. А сега пък да видим ще започваме ли с Оркестъра на Жан Ануи, какво ще става там... Една пиеса, страхотна, с много музикални неща...
Не е за толкова голям състав?
Е.Г. Не, това са пет дами, които свирят в един ресторант. Ти виждаш всички изпълнения – на Шуберт, на Шуман, а те си говорят за пържени яйца, за това на коя любовника й, на другата майка й... с един пианист.
Между бахура и културата?
Е.Г. Между чалгата и Шопен... Много приятно. Малко в моя чест. Вероятно Атанас Ганев иска да направи една театрална вечер, да кажем нещо на публиката...
Само в малкия град ли е проблемът, че не ни стигат разни неща? Ето на вас не ви стига театъра. Гледам колегите ти са таксиметрови шофьори, общи работници...
Е.Г. Виж, Валя, аз съм възпитана в семейство, в което всеки знае във всеки момент какво друго освен основното може да прави. Дори не само като съпътстваща работа, а и като противоположна, като баща ми казваше, че двете неща се допълват. Той беше ветеринарен лекар, завършил в Италия, и работеше на хонорар като ловец – беше ловец от национално значение с награди за трофеи. Майка ми е гимназиален учител по френски, но не й пречеше да дава кулинарни съвети и да ходи по изложби, правеше торти, такива едни неща. И аз така. На мен този детски театър Зорница много ми дава, и особено с новия проект, който готвя – "Дървото на живота". Глася го за театрален фестивал, но ще извикам професор Сейкова да го види и да каже - е ли летвата висока или не е. Ако тя каже "да" да, ако "не – не.
Какво значи "не". Нали няма да спреш да се занимаваш с децата?
Е.Г. Не, но няма да се явя на фестивал, защото зз винаги отивам само за награда. Не признавам никакви олимпийски принципи - да участваме. Аз участвам, за да взема, като няма да взема, няма да ида. Влизам в магазина, когато имам пари. Да блейкам и да гледам по витрините... не! Става ми мъчно.
Ти от щатните актьори на театъра ли си?
Е.Г. Неееее, аз съм на хонорар и съм много щастлива. И дори от първа младост да бях на хонорар щях да бъда още по-щаслива. Но тогава имаше по двеста души щат в театъра, по двама-трима заместник директори и аз дори не знаех какво точно правят, например...
Как си виждаш колегите? Обидно ли ви е това, което се случи или смяташ, че е в реда на нещата да се оттегли държавата и да си търсим други начини за реализация?
Е.Г. Чух наскоро за частния театър на Ивайло Христов. Прави го, но зад него застава един мощен гръцки бизнесмен. Питаш ли ме откога се моля в този град някой да ми каже "Заставам зад теб" и аз с 15 деца да направя такъв детски театър, че с едно превозно средство, което ще му носи и на него пари, и на дечицата нещо в джоба... Само да ми осигури една зала и едно малко бусче, аз ще покажа как се прави детски театър! Уви, няма такъв. И си принуден да си под шапката на Читалище било, на Младежки дом и други – неща, които аз не ги харесвам, но съм принудена да ги правя, принудена от обстоятелствата. Театърът ни трябва пак да стане репертоарен и да има много пиеси и премиери в афиша!... Не знам каква съм, но никога няма да се превърна, ако съм жива и здрава, в развалина, само защото са минали годините. И сега мога да правя шпагат и мост, което съм правила като 15-годишна гимнастичка и балерина, защото по някакъв странен начин, нищо че килограмите са ми дошли в повечко, те не ми пречат. Те са от стрес тия килограми, не са толкова от преяждане. Важно е, че духът ми се е запазил бодър и млад и то си личи... Такъв ми е генът, такава беше майка ми и отиваше към 90. Ако не се беше случило нещастието да счупи крак, си беше Госпожа Цветкова – един от първите учители по френски на Варна.
Пожелавам ти и на теб същото доблестно остаряване! А как ти се струва публиката – ти имаш толкова дългогодишни наблюдения.
Е.Г. Мисля, че има лек прилив на публика, ама много лекичък още. Но като имам предвид, че този град малко обезлюдя някак си, че духовният елит се пресели в отвъдното, а много голяма част от младите заминаха и... виж какъв парадокс има – при мене децата в Зорница ги водят бабите и дядовците, а майките и бащите са в чужбина.
На гурбет?
Е.Г. Да. Едно средно поколение, което го няма. Ей, това е. Внучетата трябва да вардим. Моите деца ги уча задължително на разбор, след като са гледали – какво видяхте, какво ще ми кажете за спектакъла... Театърът е училище. Каквото и да станат по-нататък, това което ще научат в и от театъра не се забравя. Изкуството е наркотик. Аз мога да се похваля, че деца, които явно се "дрогираха" – момчета и момичета, ми казаха, че това нещо – аплодисментите, е по-голямо от онова.
Аз си бях подготвила такъв въпрос. Ако внучето ти каже, че иска да става актьор, сега, при тази ситуация, ще го разкандърдисваш ли?
Е.Г. От самото начало е казал, че никога няма да стане. Той е техничар, но казва, че иска да бъде "артистичен компютърен специалист". Това ми е написал в едно писмо: "Поздрави от най-артистичния компютърен специалист". Айде стига трима актьори вече! Да оставим и за другите фамилии.
Кажи и за литературата. Чакаме втора книга от теб – "Калинов храст". Едно чудесно издание "Някъде те има" през 2003-та бе посветено на покойния ти съпруг Калчо Георгиев и се прие много добре от четящата публика. Сега, какво излезе този път?
Е.Г. "Калинов храст" е готова и дори вашият вестник е отпечатвал три неща от нея. Надявам се скоро да излезе, но няма да имам средства, за съжаление, за също такова като първото луксозно издание. Но ще има една секция с "Писма до..." – такива стихотворения. Чудя се дали да включа едни прозаични миниатюри, които са по три-четири реда дори...
Включи ги, разбира се. Важно е да излизат качествени неща от нашия град.
Е.Г. Да, сега много се радвам с тези младите – Мариян /Желев/, това момче – Тихомир /Димитров/. И всички чакаме какво ще стане с наградата на Галин Никифоров другия месец. Стискаме му палци!




С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево