Събка Митева
РЕВНОСТ
Понякога
се усмихва на сън,
а ти ревниво
се взираш в лицето й,
гадаеш
къде e,
с кого e...
на сън.
И те пронизват
невъзможни
за прескачане граници.
Пясъчна е.
Бяга през пръстите.
Не знаеш ли? -
Кратките ни бягства
са завръщане.
Завръщане
към пътища,
чертани във дълбокото
с кръвта.
Знаеш...
Затова скрито се радваш,
когато плаче на сън
в страховете си -
тогава е твоя...
до пробуждането.
* * *
Бялото
е толкова бяло
единствено
в нашите мисли.
Светът
е едно зацапано огледало
наплюто от догми
и користи.
И защо се делим
на светци и грешници
когато адът е скрит,
там някъде, в рая?
Тънка е
чертата, която дели
бяло от черно,
край от начало...
И щом камък вдигнеш
да замериш грешница,
не забравяй -
може би
хвърляш сърцето си.
ТОПЛИНА ЗА ЗИМАТА
Лятото, което
диша с бели пеперуди
и се катери
по черницата на дядо,
ме причака
в погледа на странник
прерязал връвките
на всички хвърчила
в душата си.
И се разплака
от радост,
че ме е намерило.
Понякога
се усмихва на сън,
а ти ревниво
се взираш в лицето й,
гадаеш
къде e,
с кого e...
на сън.
И те пронизват
невъзможни
за прескачане граници.
Пясъчна е.
Бяга през пръстите.
Не знаеш ли? -
Кратките ни бягства
са завръщане.
Завръщане
към пътища,
чертани във дълбокото
с кръвта.
Знаеш...
Затова скрито се радваш,
когато плаче на сън
в страховете си -
тогава е твоя...
до пробуждането.
* * *
Бялото
е толкова бяло
единствено
в нашите мисли.
Светът
е едно зацапано огледало
наплюто от догми
и користи.
И защо се делим
на светци и грешници
когато адът е скрит,
там някъде, в рая?
Тънка е
чертата, която дели
бяло от черно,
край от начало...
И щом камък вдигнеш
да замериш грешница,
не забравяй -
може би
хвърляш сърцето си.
ТОПЛИНА ЗА ЗИМАТА
Лятото, което
диша с бели пеперуди
и се катери
по черницата на дядо,
ме причака
в погледа на странник
прерязал връвките
на всички хвърчила
в душата си.
И се разплака
от радост,
че ме е намерило.