ЖИВОТЪТ

О, жажда за любов, стихия дива,
в сърцето те усещам
като нож...
Животът ми
кълве деня и тъжен си отива,
но храня го с надеждите за утре
всяка нощ.
Любов ли е да мисля все за теб –
не зная.
Пропадам тъй
на жаждата в безкрая...




КЪСНА ЕСЕН

До извор тих,
по хълмове и клони,
на едър връх,
под облак запъхтян,
навсякъде
шуми гнездо на птица.
И земята
трепти от ехо на крила
и вятър.
Усеща как животът
жадно бие.
Лудува кръв
и любовта немирна
на птиците и хората
се слива...
...Но ляга есента
и всичко спира.
Прокуден глас
лениво
лети към небесата
и скършен от мъгли и бури –
пада.
Земята мълчаливо се превръща
в гнездо на птица...
Опустяло.




ТРЕВА

Под капки дъжд – могили от трева.
И времето
се гмурка в тях, додето бдят,
додето се сражават с вятъра
или цъфтят,
додето пожълтяват от умора
и склонят глава.
Накрая – суха пепел.
Просторът я пилее...
И времето
с конете си лети над нея...




ПЧЕЛА

Няма я пчелата – разговарях с нея
дълго
някога на двора.
Тя обиколи надлъж и шир земята
и натрупа
планини от мед – изписа
златна диря чак до небесата.
Върна се от щастие преляла
и отново тръгна с песента си.
Песента й – кошер,
пълен
с обич, с болка и копнежи нови...

Аз се лутам още
из живота.
Побелях в горчивите му тръпки –
с тежки думи, с рани във душата.
И не помня колко дни пребродих,
колко път изминах,
колко нощи
угасиха сълзите си в мене,
в колко радост пламнах,
колко мъка
порази сърцето ми.

Спомените бързо се стопяват.
Бъдещето – вятърът развява.
Не догоних никога пчелата.