Кремена Митева

СВЯТ НА ТАЙНИ

Ако не съм раздала/ всичко/ от сърце – / да бъде/ грях.

„Раздяла“, Дора Габе

Дора Габе е една от най-познатите и обичани от деца и възрастни български поетеси. Нейният живот е добре известен. И все пак в него и досега има неразбулени тайни. Дали това е случайност, или самата тя съзнателно е
създавала легенди около името си? Може би и двете.

Този текст няма за цел подробно да припомня биографията на Дора Габе. На поетесата са посветени немалко книги.1 Ние ще се постараем да коментираме някои от тайните в нейния живот. Действително много са неяснотите найвече
около раждането на Дора Габе. Кога и къде е родена? Кое е кръщелното й име? Това са основните неизяснени биографични въпроси, а те не са маловажни. Затова ще се занимаем предимно с тях, както и с нейното родословие.
Прави впечатление, че различните източници посочват различно лично име на поетесата: Дора, Тодор(к)а, Теодора, Изидора. В документите, които проучихме, срещнахме имената Тодора, Тодорка и Теодора, видоизменени вероятно
от самата нея на Дора. Разбира се, кръщелното име би трябвало да е най-достоверно. Дора Габе обаче е кръстена доста късно – непосредствено преди венчавката си с Боян Пенев. По това време бъдещата поетеса е вече
дипломирана. Завършва френска филология в университета в Гренобъл на 14 март 1907 г., след което учителства в Добрич. През есента на 1908 г. отива със своя баща Петър Габе в София, за да си извади паспорт. Тук се запознава с Боян Пенев, който сам . се представя. Отношенията им бързо се задълбочават, те се сгодяват, а в края на годината той отива в Добруджа, в с. Харман куюсу (дн. с. Кардам), за да се оженят.
Тъй като до този момент Дора Габе все още не е кръстена, на 24 ноември 1908 г. тя пише писмо до добричкия архиерейски наместник, в което моли за извършване над нея на „обряда кръщение по канона на православната черква“2. Желанието й е продиктувано от убедеността в „истинността и високия хуманизъм на християнското вероучение“3. Скоро след това тя наистина приема православната вяра. Тук ще поместим пълното съдържание на Акта за свето кръщение, който дава интересни биографични сведения:

АКТ4
Днес, 29 дек. 1908 г., се състави настоящият акт за кръщаването на Дора Габе, родом еврейка, дъщеря на Петър Габе от Харманкуюсу. (Добричко). Родена е в Добрич на 11 юли, 1886 г.; свършила е средното си образование в
Шумен и Варна, а висше – в София, Женева и Гренобъл. Тя по своя воля пожела православната християнска вяра и се кръсти от свещеника Васил Вълчев в с. Владимирово (Добричка околия, Варненски окръг); тайнствата (кръщение,
миропомазание и причастие) се извършиха в неговия дом в присъствието на свидетелите: презвитера Мария Попова (66 год.), Стояна Георгиева (40 год.) и кръстница Мария Пенчева (29 год.). Кръстена е Теодора.

Подписали: Свидетели: Свещеник: [Васил Вълчев] [М. Пенчева]
Покръстена: [Теодора П. Габе] [Ст. Г. Тодорова]
[През. Мария]

Владимирово, 29 декември, 1908 г.

Документът указва официалното кръщелно име на поетесата – Теодора. Освен това сочи и рождената . дата – 11 юли 1886 г. Уточнено е и месторождението – Добрич. Дора Габе е кръстена Теодора, но скоро след това, когато венчавката с тогавашния учител във Втора мъжка гимназия в София Боян Пенев, състояла се на Ивановден (7 януари 1909 г.) в дома на кръстницата Мария Пенчева в Добрич, е регистрирана в добричката църква „Св. Георги“, е
записано, че Тодора П. Габе на 22 години се венчава за Боян Пенев на 26 години5. Тоест около десетина дни след кръщаването си с името Теодора поетесата е записана в друг документ с променено име – Тодора. Смятаме, че така са я наричали родителите и близките, затова модернизираният вариант Теодора бързо е забравен. Ако извършим елементарната математическа операция изваждане, ще се потвърди, че годината на раждане на поетесата е 1886-а.
Според Снежина Кралева въз основа на Книга за месечните и годишните успехи на клас трети „а“ за учебната 1897 – 1898 г. на Общинската Нанчова девическа гимназия в Шумен ученичката Тодорка П. Габе е родена на 11 юли 1885 г. в село Кюпелер (дн. с. Методиево), Добричка околия, Варненска област. Тя е записана по народност „еврейка“, а по вероизповедание „никакво“. Неин настойник е д-р Пастернак.6 Тук се появява нов вариант на името – Тодорка,
друга година на раждане – 1885 г., както и различно родно място – с. Кюпелер. Друга изследователка на нейния живот – Мария Михаил, твърди, че Дора Габе е родена на 5 юли 1886 г., като цитира данните от дипломата на поетесата от Гренобъл.7 Подобно на Снежина Кралева, Мария Михаил сочи за родно място с. Кюпелер.8 Иван Сарандев също изказва предположение под линия, че Дора Габе е родена през 1886 г.9, макар че официално приема друга дата. Някои сведения ни връщат още по-назад. Те обаче не са документално подплатени. Базирайки се на дневника на Петър Динеков, Боряна Христова6 твърди, че племенницата на Дора Габе – Катя Казанджиева, е показала документ на учения, според който поетесата е родена през 1883 г., тоест вероятно умира на 100 години.
Най-вече докъм средата на ХХ век преобладава мнението, че Дора Габе е родена през 1886 г. За това свидетелстват многобройните читанки и книжки с нейни творби. По-късно се появяват нови твърдения. Вероятно от авторитетното издание на Българската академия на науките „Енциклопедия България“ се възприема нова рождена дата – 28 август 1888 г.10 Тя е цитирана и в некролозите от февруари 1983 г., когато Дора Габе си отива от този свят.11 Датата е утвърдена впоследствие от книгата на Стефан Коларов „Дора Габе“12, от изследването на Иван Сарандев „Книга за Дора Габе“13 и др. Дори има интересна комбинация от двете дати в „Речник по нова българска литература“. В своята биографична статия за поетесата Магдалена Шишкова посочва, че тя е родена на 28 август 1886 г. в с. Харманлък. Речникът обаче е от 1994 г.14 Както се вижда, през 80-те години на ХХ век се налага мнението, че Дора Габе е родена на 28 август 1888 г.15
В последните десетилетия рождената дата на поетесата бе леко коригирана, най-вече благодарение на усилията на племенницата на Боян Пенев – Виолета Пенева. Имайки предвид автобиографичните бележки на Дора Габе, дубликата
на нейното кръщелно свидетелство и единния . граждански номер (ЕГН)16, В. Пенева поставя началото на традиция рождението на поетесата да се отбелязва на 24 август, защото приема, че тя е родена на 24 август 1888 г. Действително в собственоръчно написаната от Дора Габе автобиография17 четем: „Родена в Добруджа, 24.VІІІ.1888 г. в с. Дъбовик (по-рано: Харманлък). Родителите ми се преселили от Украйна в Добруджа през 1881 г. – бягали са
от преследването на царската полиция. (Баща ми е бил активен народник.) В Добруджа се занимаваха със земеделие – от дете помня баща си и брат си да се занимават със стопанството, а майка ми – с приготовления храна на
семейството и работниците. През зимните вечери се четеше книги – бяха донесени от Русия. Богатата библиотека с класическа литература бе разграбена през време на робството и войните“.
Вероятно през 30-те години на ХХ век на Дора Габе й е било нужно кръщелното свидетелство за издаване на някакъв документ. Тъй като тя напуска десетилетия преди това Южна Добруджа, дадена на Румъния по силата на Ньойския договор и по това време все още под румънска власт, може би е загубила оригиналния си Акт за свето кръщение от 1908 г. Затова си прави дубликат. В него са посочени съвсем различни биографични сведения в сравнение с оригинала:

БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СВЕТО КРЪЩЕНИЕ18
№ 18

Дава се настоящето, въз основа на надлежно заверено от местната община махленско свидетелство, за уверение, че Дора Габе Пенева жителка на град София, незаписана в църковния регистър, е родена на двадесет и четвъртия ден от месец август 1888 година в гр. София, от православни родители Петър Габе и законната му съпруга Екатерина П. Габе, кръстена на петнадесетия ден от месец януарий 1908 година по източноправославен обред в църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Владимирово от свещеника Васил Вълчев при възприемничеството на Мария Р. Пенчева от гр. София.
гр. София, 4 януарий 1939 година
за Софийски Митрополит
Знеполский епископ [Филарет19]

Разминаванията са видими: дата на раждане, месторождение, дата на кръщение, вероизповедание на родителите. Единствените верни данни са имената на участващите в тайнството, а също – на селището и храма, където е извършено.
Още през 1977 г., когато в България е въведен единният граждански номер, Дора Габе вероятно представя това свидетелство, поради което й е издаден следният ЕГН 8828246257 (Дора Петрова Габе). Затова община град Добрич и община Генерал Тошево възприеха да честват годишнините от рождението на поетесата според нейното ЕГН, тъй като то е израз на последната й воля. По тази причина през 2018 г. в различни селища на Добричка област ще бъде отбелязана 130-годишнината от рождението на Дора Габе. Убедени сме обаче, че 24 август 1888 г. не е реалната рождена дата на поетесата. Нали самата тя споделя „зреели житата, /когато съм се раждала“ („Родина. На Добруджа“). Тази „самодива на житата“ вероятно е родена по жътва – в началото на юли 1885/6 година, както свидетелстват документите от Шуменската гимназия, от университета в Гренобъл и Актът за свето кръщение от 1908 г.


ЗАНЕСЕНОСТ

Откакто се родих,
на всички поколения
връстница станах.
На две епохи въздуха ловях
и толкоз дълги бяха дните
и годините,
че ми се струва
да съм станала безсмъртна…

Д. Габе

С това въпросителните около биографията на Дора Габе не се изчерпват. Спорно е и нейното родно място. Действително първите й съзнателни спомени са от с. Харманлък (дн. с. Дъбовик, община Генерал Тошево, област Добрич)20. Тук семейството купува земя и къща – създава чифлик. Тук са прастарите дъбове, в чиито коруби се крият по шест деца едновременно. Тук е онова приказно „някога“ от детството, за което с упоение пише Дора Габе в своите лирични импресии21. Тук се оформя поетичният поглед на бъдещата поетеса към света. Неслучайно оттук на 30 март 1900 г. малката Тодорка П. Габе изпраща първата си творба – „Пролет“, отпечатана в сп. „Младина“.22

Когато бяхме малки,
дъбовете наши
достигаха
до облаците, а дългите им сенки
лягаха
връз селото ни.

Д. Габе

И все пак няма документално свидетелство за нейното раждане в с. Харманлък. Както не разполагаме с еднозначни сведения точно кога е родена, така нямаме сигурна информация и къде е родена. Прави впечатление, че пред Иван Сарандев самата Дора Габе се чуди кое е родното . място: „Сега бях в Добруджа и дирих в кое село съм родена. Навсякъде пишат, че съм родена в Дъбовик. Отидох и дирих нашата къща. Няма я… Но имам някакви смътни спомени от друго някое село. Тогава ще трябва да съм била извънредно малка. Чувала съм от майка си, от баща си да споменуват село Калфа23“.24
През 80-те и 90-те години на ХХ век добричкият юрист и краевед Стоян Иванов, аргументирайки се с документи, в поредица статии убедено твърди25, че родно място на Дора Габе е с. Кюпелер. Смята, че поетесата е родена на 11
(24 н. ст.) юли 1886 г. През 1993 г. години заедно с музейния фотограф Димитър Алексиев заснехме26 предполагаемата родна къща на Дора Габе в това село (дн. с. Методиево). Получихме сведения за нейното местоположение от Йордан Иванов Йорданов27 от гр. Силистра – внук на Йордан Иванов Брънзиков, купил
къщата от родителите на Дора Габе.


ЗАВРЪЩАНЕ

Това бе родната ми къща,
голяма и висока,
с комин до облаците…

Д. Габе

За да се установи месторождението на поетесата, е добре да се проследи къде точно се заселва младото семейство Пейсах (Петър) Габе и Екатерина Дуел в Южна Добруджа6. Двамата се женят през 1881 г. През лятото на 1884 г.
семейство Габе с едногодишния си син Израел поема към България. Пътуването е 40 дни. Късна есен е, когато пристигат в Южна Добруджа. Петър Габе твърди, че най-напред се заселват в с. Харманлък, Добричка околия. На същото мнение са Петър Тодоров и Драгни Драгнев28. Според Сава Ботев и Йосиф Ковачев, Печо Господинов29, Стоян Иванов30 и Мария Михаил обаче семейството се установява първо в с. Кюпелер, Добричка околия; а според Иван Сарандев31, Снежина Кралева, и Любен Бешков32 – в с. Дуван ювасъ (дн. с. Соколово), Балчишка околия. В своите спомени сестрата на поетесата – Бела Габе, твърди, че най-напред са живели в с. Вейсъ кьой ( дн. с. Бобовец), Балчишка околия, а както вече видяхме, Дора Габе споменава село Калфа33, Добричка околия.
В своята статия „Къде е родена поетесата Дора Габе?“34 Стоян Иванов цитира много интересни данни от преброяване на населението в края на XIX век в Добричко. През 1887 г. в с. Кюпелер са записани четирима души в графа
„Други, разни и непосочени“, а през 1892 г. – петима души „израилтяни“. При преброяването през 1900 г. в с. Харманлък са посочени седем евреи, а през 1905 г. в селото вече няма евреи. Оттук той прави изводи кога и къде се е преселвало семейството из Южна Добруджа.
Сравнихме тази информация с изследванията на Цветолин Недков върху стопанската история на Южна Добруджа и по-специално за дейността на Петър Габе. Установихме, че някои от фактите се потвърждават, други – не. Тъй като Цветолин Недков дълги години проучва както известната литература по въпроса, така и архивни източници, сме склонни да приемем неговите тези35. А именно: от пролетта на 1885 до 1888 г. семейство Габе наема земя в землището на с. Кюпелер; през 1888 г. Петър Габе купува земя в с. Дуван ювасъ и се установява там със семейството си; през периода 1891 – 1897 г. семейството живее в с. Али Анифе калфа, а от 1898 до 1904 г. – в с. Харманлък, където стопанисва свой чифлик, продаден през 1904 г.36 на Иван Мавродиев (преселник от с. Търновка, Херсонска губерния); от 1904 до 1910 г. семейството се заселва в с. Харман куюсу , където обработва чифлик под наем; през 1910 г. се преселва в гр. Добрич, а оттук през 1913 г. емигрира за гр. София след първото завладяване на Южна Добруджа от Румъния.37
След направения обзор може да обобщим: повечето специалисти са на мнение, че когато поетесата се ражда, семейство Габе живее в с. Кюпелер. Найвероятно днешното с. Методиево, Южна Добруджа, е нейното родно място,
а е родена може би между 5 и 11 юли 1885 или 1886 г. И все пак, ако перифразираме казаното за Йовков: родното място на човека Дора Габе е с. Кюпелер, но родното място на поета Дора Габе е с. Харманлък.

РОДИНА

На Добруджа

Проникна ми в снагата
твойто слънце,
проветри ми косите
твоят вятър,
просторът ти
в душата ми се вля,
а тъмните ти нощи
ме научиха
да диря светлината при звездите.

Д. Габе



ПОЕЗИЯ

[…]
Ти вля живот в кръвта ми
и аз живея втори път!
Ти милион очи ми даде
да виждам и през ледена стена
в сърцето на човека
скритата искра,
духа му, неизтлял
на прах.

Д. Габе

Освен че все още съществуват неизяснени въпроси около раждането на Дора Габе, никой не се е заел да направи проучване за потомците на този род. Затова тук ще обобщим информацията, която ни е известна. Досега е изследван предимно животът на Петър Габе – значима фигура в добруджанската стопанска история. Пейсах (Петър) Габе е роден на 18 февруари 1857 г. в гр. Елисаветоград, Херсонска губерния. Той е човек с демократични разбирания, народоволец, заради което трябва да напусне Русия през 1884 г., търсейки убежище в България. Екатерина Самойловна Дуел е родена през 1860 г. в гр. Берислава, Херсонска губерния. Тя е дъщеря на богат търговец на зърнени храни и собственик на фабрика за спирт38. Най-големият син в семейството е роден в Русия през 1883 г. Казва се Израел (Сеня) Габе. Когато израства, той помага на баща си в обработването на земята и издръжката на семейството. Сеня е един от приятелите на Йордан Йовков в Добруджа от времето преди войните, както свидетелства поетесата в спомените си. Несъздал собствено семейство, Израел умира твърде млад от скоротечна туберкулоза през 1921 г. в гр. Варна.
Второто дете в семейство Габе е Тодор(к) Габе. Третото се казва Емануил (Манол) Габе. Той е роден през 1889 г. вероятно в с. Дуван ювасъ и умира на 9-годишна възраст от тифус (1897/8 г.) може би в с. Али Анифе калфа39. Дора Габе разказва, че Емануил е бил много красиво русокосо дете, което от малко съчинява стихове. За жалост, този талант е прекършен твърде рано. Четвъртото дете в семейството е Бела Габе, родена през 1893 г. Едва ли е вярно това, което се пише, че родното й място е гр. Добрич. По-вероятно е да е родена в с. Харманлък, където живее семейство Габе тогава. Умира в София, не установихме кога. Както вече споменахме, семейство Габе се заселва в София след 1913 г. Там на 27 март 1927 г. умира Петър Габе, а на 1 август 1938 г. – Екатерина Габе.

САМОТНОСТ

Откакто те изнесоха
и не се върна вече –
откакто никнеш като стрък
над своя гроб,
аз „мамо“ не съм казвала.
В сърцето си погребах тая дума
и не съм ничие дете.
Д. Габе

Един фамилен портрет, направен вероятно в София, илюстрира патриархалната задружност на семейство Габе. На него липсва само отишлият си от този свят в невръстна детска възраст Емануил.

НАСЛЕДСТВО

Видения на миналото,
сърца недогорели,
копнежи със прерязани ръце
и устреми,
насред път спрели –
нося ви като наследство
в себе си!

Д. Габе

Вече посочихме, че в началото на 1909 г. Дора Габе създава семейство с родения на 27 април 1882 г. в Шумен Боян Пенев Николов, избран най-напред за частен хоноруван доцент в Софийския университет на 5 октомври 1909 г., а по-късно – и за професор. Той е възпитаник на университета, където се дипломира на 18 август 1907 г. в специалността „Славянски филологии“40.
Боян Пенев е един от най-добрите ни литературни историци и критици от първите две десетилетия на ХХ век, „пулсиращ интелект“, както го нарича Магда Карабелова41. Автор е на капиталния труд „История на новата българска литература. Лекции в четири тома“, запазен в стенографски вариант и издаден едва през 1976 – 1978 г. под редакцията на Пантелей Зарев и Иван Сарандев. Боян Пенев е не само учен. Той е със солидни музикални познания, свири, рисува. Владее езици, превежда.
Боян Пенев открива Полша за своята съпруга Дора Габе. Двамата с нея са сред създателите на Полско-българското дружество у нас на 15 декември 1918 г. Съвсем неочаквано на 25 юни 1927 г. Боян Пенев умира след операция от апандисит. Няколко години преди това е настъпил разрив в отношенията му с Дора Габе и двамата живеят разделени, а през есента на 1924 г. той се запознава с Елисавета Багряна и започва тяхната любов. Когато ученият умира, Дора Габе се намира в Белгия42 и разбира за това едва след като се завръща в България. Изпълнявайки завещанието на Боян Пенев, съпругата му предава неговата лична библиотека, състояща се от 4 814 заглавия, на Софийския университет. Семейство Дора и Боян Пеневи няма свое потомство, тъй като поетесата губи дете в началото на брака им и след това не може да има повече деца. Дора Габе умира на 16 февруари 1983 г., вторник, в 21.30 часа в Правителствена болница – София. Поклонението е в Народния театър на 21 февруари 1983 г.

ЗАВЕЩАНИЕ

[…]

Отивам си с неутолена жажда,
с очи все още устремени,
с протегнати ръце,
които в сетния ми час
насила ще кръстосат
върху мене.

Д. Габе

Според изразено приживе желание и като законна съпруга на Боян Пенев тя е погребана в същия гроб.

ПОСВЕЩЕНИЕ

На Боян Пенев

Ти ме научи да разбирам
невидимото съчетание
на тоновете
и вплетената твоя мисъл в тях.
Във трепета на твоята ръка
усещах ритъма на чувствата,
във твоя поглед изживях
тъгата на адажиото
и радостта на скерцото.
Макар да не те виждам,
макар да си превърнат
в бръшлян, обвил гранита
на твоя паметник,
аз те долавям
в хорала на нощта,
в мелодиите на деня.

Светът е пълен с музика.

Светът е пълен с теб.

Д. Габе

Потомство има само най-малкото дете в семейство Габе – Бела. Тя става съпруга на състудента и приятеля на Боян Пенев – Спиридон Казанджиев (1882 г., Севлиево – 1951 г., София), също бъдещ професор в Софийския университет,
преподавател по философия и психология, логика и етика. В дома на семейство Казанджиеви в София на ул. „Цибра“ (дн. ул. „Авицена“) № 6 от есента на 1927 г. до 1929 г. живее на квартира семейство Йордан, Деспина и Елка Йовкови. Спиридон Казанджиев е автор на една от най-ценните в извороведско отношение книги за писателя „Срещи и разговори с Йордан Йовков“43.
Бела и Спиридон Казанджиеви имат едно дете – Катя Казанджиева, родена на 23 юни 1915 г. в София44. Племенницата на Дора Габе е „виновницата“ през 1921 г. да се появи първото детско стихотворение на поетесата „Катето
и Джори“45. Катя Казанджиева се утвърждава като изявена пианистка и музикален педагог, става професор в Музикалната академия в София. Омъжва се за изтъкнатия цигулар от еврейски произход Леон Суружон (28.01.1913 г.,
Нови пазар – 26.01.2007 г., Брюксел), също професор в Музикалната академия в столицата. На 9 юни 1943 г. в София им се ражда дъщеря – Ана Суружон. Катя Казанджиева умира на 17 юли 1978 г. в Брюксел.
Ана Суружон завършва полска филология и журналистика във Варшавския университет. Работи във Варшава 15 години като журналист в културната редакция на „Интерпрес“. Омъжва се за архитекта от полски произход Владислав Плута. През 1975 г. в столицата на Полша се ражда единствената им дъщеря – Калина Плута, която по-късно става ортодонтист. Тя е омъжена за стоматолога Кевин Тан – американец от китайски произход, роден в Сан Франциско (САЩ). В момента наследниците на рода Габе живеят в гр. Монреал, Канада. Калина и Кевин имат три деца, родени там: Милена Тан (9 г.), Клара Тан (6 г.) и Максим Тан (4 г.).

Дора Габе не е само поетеса дълголетница, връстник на много поколения, тя е първата жена в новата ни литература, издала своя книга. През 1908 г. излизат нейните „лирически песни“ „Теменуги“, върху които личи почеркът на Редактора, Учителя Яворов. Някак разбираемо е първата стихотворна книга на жена у нас да е усетена от самата нея като ненапълно своя, даже като чужда – Негова. В Яворовата сянка покълва поетическото зрънце на Дора Габе. Минават десетилетия, за да укрепне крехкото стъбълце, но от 20-те години на ХХ век нататък поетесата постепенно заявява себе си като автор за деца и възрастни, лирик и белетрист, преводач. Неведнъж заема и смела гражданска позиция: по наболелия проблем за отнетата родна Южна Добруджа, по въпроса за гонението на евреите. Дървото на нейното слово става все по-високо, пуска все по-дълбоки корени, за да се превърне в един почти вековен дъб през 60-те – 80-те години на отминалия век, когато Дора Габе показва на света зрелия си талант с „Почакай, слънце“ (1967 г.), „Невидими очи“ (1970 г.), „Глъбини. Разговори с морето“ (1976 г.), „Светът е тайна“ (1982 г.). Тя е добруджанката, която обичаше безкрайната земя на равнината, но погледът . беше устремен към дълбокото небе, големите звезди и най-вече – към слънцето. Поетът на нощта Пейо Яворов „създаде“ поетесата на слънцето в българската поезия – Дора Габе:

ПОЧАКАЙ, СЛЪНЦЕ

Почакай, слънце,
аз не съм готова
за идващата нощ –
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си, –
за да . давам право на почивка.
Току-що се научих да говоря
със камъните и дърветата
и още не запълних своя ден
със мъдростта им.
А ти ме караш да си лягам
и си отиваш тъй спокойно
и тържествено
с огреяните върхове на Витоша,
със подновените от багрите на залеза селца,
с илюзии за утрешния ден!

Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?!

Почакай, слънце!


Бележки:
1. Сарандев, Иван. Книга за Дора Габе. София, 1974. Коларов. Стефан. Дора Габе. София,
1980. Сарандев, Иван. Дора Габе. Литературни анкети. София, 1986. Кралева, Снежина.
Докосване до Дора Габе. София, 1987. Михаил, Мария. Тъжните очи на миналото. Дора Габе
разказва. София, 1994. Георгиева, Станка. Добруджа и Дора Габе. Силистра, 2001. Драгнев,
Драгни. Нашата Дора Габе. Записки. Добрич, 2004. Драгнев, Драгни. Кръгът на Дора Габе.
Добрич, 2008. Въртунинска, Рада. Паралели и ракурси в живота и творчеството на Дора
Габе и Анна Ахматова. Велико Търново, 2009 и др.
2. Инв. № 171 (нсф) ДГ, 1 л. Копие. Всички цитирани документи в този текст са от фонд
„Дора Габе“ на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич.
3. Пак там.
4. Инв. № 169 (нсф) ДГ, 1 л. Копие.
5. № 22 на вулата от 9 януари 1909 г. Инв. № 173 (нсф) ДГ, 1 л. Копие.
6. Кралева, Снежина. Цит. съч., с. 21 – 22.
7. Михаил, Мария. Цит. съч., с. 95, 210.
8. Пак там, с. 93, 95.
9. Сарандев, Иван. Книга за Дора Габе…, с. 12. В устен разговор с проф. Ив. Сарандев
установихме, че в момента той поддържа като рождена година по-скоро 1886 г.
Акт за свето кръщение на Дора Габе
10. Христова, Боряна. Спомени за Дора Габе в дневниците на академик Петър Динеков.
Неугасналата страст. // 120 години от рождението на Дора Габе. Юбилеен сборник. Научни
доклади и спомени. Добрич, 2010, с. 103: „Динеков е склонен да приеме, че тя е укрила пет
години от възрастта си, т.е. това било в неин стил, но слава Богу, кавалерът у него
взема връх и той не огласява нищо.“
11. Енциклопедия България. Т. 2. Г – З. София, 1981, с. 6.
12. Вж. Некролог от Съюза на българските писатели, инв. № 222 (о) ДГ. Оригинал. Некролог
от дейците на културата в Толбухински окръг, инв. № 20 (о) ДГ. Оригинал
13. Коларов, Стефан. Цит. съч. ,с. 6.
14. Сарандев, Иван. Книга за Дора Габе…, с. 12.
15. Речник по нова българска литература. Ред. Магдалена Шишкова, Сабина Беляева,
Мирослав Дачев. София, 1994, с. 70.
16. Изключение през това десетилетие прави Снежина Кралева.
17. В друг документ – Лична пенсионна карта № 44-с на Дора Габе Пенева от София, ул.
„Клемент Готвалд“ № 39, четем друго – „родена на 20 август 1888 г.“. Инв. № 474 (нсф)
ДГ, 1 л. Копие.
18. Инв. № 470 (нсф) ДГ, 1 л. Копие.
19. Вероятно подписът е на Филарет (1901, Варна – 1960, София) – по това време Знеполски
епископ и викарий на митрополит Стефан Софийски.
20. „Първите ми спомени са оттам“. Вж. Сарандев, Иван. Дора Габе. Литературни анкети…,
с. 9.
21. Габе, Дора. Някога. София, 1924.
22. Младина, 9, 1900, № 5, с. 97 – 98.
23. Село Али Анифе калфа – дн. с. Добрево, Добричко.
24. Сарандев, Иван. Дора Габе. Литературни анкети…, с. 9.
25. Иванов, Стоян. Къде е родена поетесата Дора Габе? // Ленински зов, бр. 18, 12 юни
1985, с. 4; бр. 19, 27 юни 1985, с. 4; бр. 20, 5 юли 1985, с. 4. Иванов, Стоян. Нови данни за
Дора Габе. // Отечество, 1986, № 15 – 16, с. 60 – 65. Иванов, Стоян. В детството на Дора
Габе. // Добруджанска трибуна, 31 март 1993, с. 7.
26. Инв. № 210 (нсф) ДГ.
27. Писмото е от 29 август 1992 г. Инв. № 209 (нсф) ДГ.
28. Сведенията за Петър и Екатерина Габе са почерпени най-вече от статията: Недков,
Цветолин. „Искам да живея не за себе си, а за Добруджа…“. За бащата на поетесата –
Петър Габе, и участието му в добруджанското националноосвободително движение. //
120 години от рождението на Дора Габе. Юбилеен сборник. Научни доклади и спомени.
Добрич, 2010, с. 136 – 147.
29. Недков, Цветолин. Цит. съч., 138.
30. Иванов, Стоян. Къде е родена поетесата Дора Габе? // Ленински зов, бр. 18, 12 юни
1985, с. 4.
31. Сарандев, Иван. Книга за Дора Габе… с. 10. Кралева, Снежина. Цит. съч., с. 11.
32. Недков, Цветолин. Цит. съч. ,с. 138.
33. Али Анифе калфа.
34. Иванов, Стоян. Къде е родена поетесата Дора Габе? // Ленински зов, бр. 19, 27 юни
1985, с. 4.
35. Недков, Цветолин. Цит. съч., с. 138 – 139.
36. Според Мария Михаил това става по-рано – през 1902 или 1903 г. Вж. Михаил, Мария.
Цит. съч., с. 213.
37. Стоян Иванов твърди, че Петър Габе основава също модерно стопанство в с. Ези бей
(дн. с. Паскалево), Добричка околия. Вж. Иванов, Стоян. Къде е родена поетесата Дора
Габе? // Ленински зов, бр. 18, 12 юни 1985, с. 4.
38. Недков, Цветолин. Цит. съч., с. 137 – 138.
39. Михаил, Мария. Цит. съч., с. 211.
40. Според Виолета Пенева. Вж. Габе, Дора. Най обичам. Събрала и подредила Виолета
Пенева. София, 2008, с. 21. Основната част от данните за Боян Пенев са взети от: Боян Пенев. Библиография.
Съст. Татяна Янакиева. София: БАН, 2002, с. 13 – 28.
41. Карабелова, Магда. Боян Пенев – пулсиращият интелект (Проблемът за духовните
енергии и тяхното движение). // Боян Пенев 120 години. Нови изследвания. Редколегия:
Иван Сарандев, Елка Трайкова, Свилен Каролев. Пловдив: БАН, 2003, с. 40 – 46.
42. Сарандев, Иван. Дора Габе. Литературни анкети…, с. 55.
43. Казанджиев, Спиридон. Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, 1960.
44. Благодарим на г-жа Ана Плута, която ни предостави сведенията за Катя Казанджиева,
Леон Суружон и техните наследници.
45. Из „Автобиография“ на Д. Габе: „За деца започнах да пиша, когато моята 6-годишна племенница ме упрекна, че не пиша за нея. Не смятах тогава, че тия стихове могат да се наричат литературни произведения. Пръв ми поиска детски стихове за печата художникът Александър Божинов и ги напечата в своята „Златна книга“. След това ме подири Ран Босилек за „Детска радост“, а към 1922 г. вече ме търсеха всички детски списания“.