КРАСИМИР БАЧКОВ

— Че си разбойник, разбойник си! – вдигна чашата с ментовка поп Стани, отпи и се облиза. Срещу него на масата седеше младият даскал Жечо Тонев и се правеше, че разглежда една от двете взети от библиотеката книги. Той вдигна поглед и безразлично запита:
— Що да съм разбойник, дядо попе?
— Нали те виждам аз как сновеш всеки ден до селската библиотека! Ама не книгите те интересуват, а хубавата библиотекарка! Виждам аз как я гледаш…!
— Че как я гледам?
— Както гледа гладно куче закачена нависоко наденица! Още малко и лигите му ще потекат от мерак!
— Стига де! Виж какви глупости говориш! Аз съм женен човек!
Поп Стани се плесна по големия корем и се засмя:
— То едното не пречи на другото! Жената си е за в къщи, а хубавото моме от библиотеката за десерт! А?
— Засрами се, дядо попе! Не ти прилича да ги говориш такива! Ти на баба попадия така ли изневеряваше някога?
— Аз и сега бих изневерил чедо ама няма с кого! А като млад що булки съм изповядал…! Здраве да е!
— Ей, дядо попе! Теб ментовката май те хвана, а? Тая чаша коя е по ред?
— Нищо работа! Четвъртата ментичка пиввам! Тъкмо вече и усещам сладостта!
Даскалът поклати глава и упрекна светия отец:
— Право казват хората, че от поповете дори дяволите бягат!
— Ще бягат я! Като им покажа светия кръст! – извади изпод расото си голям сребърен кръст попа и го тикна под носа на даскала, за да го целуне. Той обаче се дръпна и забеляза:
— Не е хигиенично разни хора да целуват кръста! Може някой да е болен и да зарази другите!
— Разбрала патка от суроватка, че и ти от църковна утвар! Кръста е сребърен, момче! От среброто микробите умират! Язък, че си учил висше!
— Ех, дядо попе! Май не аз, а самият ти си разбойник! При това дърт разбойник!
Поп Стани се ухили и смигна:
— Може и да си прав, но признай, че съм симпатичен разбойник! Като ти приказвам, не ми се сърдиш, нали?
Даскалът поклати глава:
— Може ли човек да се сърди на дете, луд, пиян или на поп Стани? Между тях разлика няма!
Отвън избуча автобусът, който отиваше към града и спря на спирката. Жечо Тонев стана, взе под мишница книгите и махна с ръка на попа. Отчето благо се усмихна и го прекръсти. Щом даскалът се качи и автобусът потегли, по тротоара с чевръста походка мина библиотекарката. Попа я проследи с поглед и въздъхна:
— Ех, да бях млад сега...!