Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ХРИСТОС НА 56"

ХРИСТОС НА 56

АНТОНИН ГОРЧЕВ е роден през 1952 г. в Омуртаг, но от 6 десетилетия живее и работи в Шумен. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“, работил като журналист в радио Шумен, директор „Реклама“ на „Фикосота“ ООД, управител на печатница и какво ли още не, но основно се занимава с четене и писане на художествена литература. Член на СБП, автор на стиховете от химна на гр. Шумен и на 5 стихосбирки – „Пастир на сънища“ (1990), „Мелничка за щастие“ (2005), „Галера“ (2007), „Шипът на розата“ (2009)q „Бестиарии“ (2012) и „Стъпки по водата (2017). Председател на Дружеството на писателите в Шумен от 2001 г. Почетен гражданин на Шумен.


МАМА

Мама вече съвсем побеля –
стана тънка и лека, въздушна;
и на гърба ѝ усещам крила
щом за кратко в мене се сгушва.
Чувам я нощем – с татко говори,
после спокойно и тихо заспива.
Скоро ще бъдат заедно горе –
топло е там и е много красиво.
Денем прашинки чисти из къщи,
за да е светло когато си иде.
Гледа нагоре, после се кръсти,
но се обръща – аз да не видя.
А на гърба ѝ трепват крилата
гали ги тихият звезден ветрец.
Знам –
ще ѝ литне в небето душата,
но за мен ще отрони перце
пред небесната порта голяма –
благослов да ми прати тя сетен...
Сресва бавно косите си мама –
ореол над главата ѝ свети.




ХУБАВО МОМИЧЕ

             На Софи

Така – с коси от тишина по-гъсти,
с очи от тишината по-дълбоки,
с по-дълги и от тишината пръсти,
си като струна.
Кой ще те докосне
да звъннеш –
от дъжда дори по-тънко,
по-късо от подскока на врабчето,
но той от звън
безсънен да осъмва.




МЕСЕЦ ПО ПЛАДНЕ

Сънувах мъртви приятели снощи.
Те се кротнаха тихо до масата кръгла,
разделиха луната на резени сочни,
после всеки със своя нанякъде тръгна.
За какво си говорихме? Дума не помня.
Ала месец по пладне виси над комина
като питанка проста и страшно съдбовна.
Боже, жив ли съм още? Или се поминах?




ЗВЕЗДНИЯТ РУЧЕЙ

Мама ли пее или нощта е
влязла в душата сякаш с памуче,
ала чисто и светло чертае
своя път звездният ручей
да събуди отново момчето
със косица от слънце и слама
и да слушам гласа от небето:
— Мама пее. Пее ми мама...




ХРИСТОС НА 56

През острите бодили на венеца
в горещо пладне слънцето узря.
За милостта на гъбата с оцета
аз на палача си благодаря.
Ръцете ми пробиха с черни рани
към кръста, който Бог за мен избра –
спасих ли някого, кого нахраних
и има ли в света по-малко страх?
А всеки ден съм прикован на хълма
и всяка нощ възкръсвам – пак и пак...
Дори на себе си до смърт омръзнах,
но все не идва чаканият знак.
На петдесет и шест месии няма.
Макар и разпнат, Божи син не бях,
ала живях с красивата измама,
че изкуплението сам избрах.




ТОЙ

          На Иван Карадочев

Той може по следата тънка на съня ти
да проследи до дупката ѝ сред тревите
онази мисъл, дето с гръб по змийски хлъзгав
и с раздвоен език душата ти съблича.
Той може тъмните въртопи на реката,
в които слепият ти ужас бясно блъска,
да разсече на две с тоягата чепата
и път да ти даде – към рая. Или кръста.
Той може всичко. Всичко знае. Всемогъщ е.
Дори и дребните ти хитрини прощава.
Каквото Му дадеш, Той сто пъти го връща.
Но само на избрани се явява.




КОСТЕНУРКА

Бавно бързай. Годините нека
да текат като сляпа река.
Нека други проправят пътеки,
други нека света да въртят.
В своя ден без промени живееш,
мисълта ти скована мълчи:
имаш къща, добре ти е в нея
и защо са ти всъщност очи?
Ни идеи, ни страсти те гонят,
нямаш цел, ни посока, ни път...
Скрий глава под дебелата броня –
да се любят край теб и да мрат.
Епитафия мрачна си цяла –
уж си жива, а раждаш се в гроб!
Бавно в бързия свят си живяла –
без приятел и враг.
Без любов.




ПЧЕЛА

По Божа повеля и промисъл свише
пчелата се труди със мъдрост и ред.
Прозрачен и светъл, медът ѝ чист диша
със слънчева радост и билков букет.
Тя като в църква в кошера влиза,
от восък янтарен олтари строи
в молитвеностройни, пречистващи низи.
Грях ли изкупва? От какво се бои?
По Божа прокоба и с Божия милост
медът лакомия и завист събира.
И по библейски пчелата със жило
възмездие дава.
А после умира.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево