Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПРЕВОДИ НА РУМИ"

ПРЕВОДИ НА РУМИ

Преди 810 години, на 30 септември 1207 г., е роден ДЖАЛАЛ АД-ДИН МУХАММАД РУМИ, персийски поет, учен и суфи мистик. Наричан е още „Мевляна“, което означава водач. Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Манауи“ („Духовни стихове“) – шесттомна поема, разглеждана от много суфии като втора по важност след Корана. Други по-известни произведения на Руми са поемата „Диван на Шамс“ – посветена на Шамс от Табриз, и прозаичната „Фихи ма фихи“ (Съдържащ това, което съдържа).

За нас негови стихове преведе Севджан КЕНДЖЕ.


* * *

Извинете ме, приятели,
простете.
Тръгнал съм по пътя на владетел,
който не го е еня ни за тъпани, ни за знамена,
oтдал съм му се докрай.
Като човек съм идващ отдалече,
като видениепреминаващо отдалеч...
Но не е като да ме няма,
има ме и мен.
Хайде, аз да дойда без мен,
ти ела без теб.
Каквото има, е вътре в тази река,
да се съблечем две души,
да се гмурнем в нея, хайде.
На тази корава земя какво видяхме, освен плач?
На тази корава земя какво видяхме, освен жестокост?
В тази река няма смърт за нас,
В тази река няма ни тревога, ни печал, ни мъка.
Тази река е живот безкрай,
река на добрина и щедрост.
Не стой, ела бързо, не казвай „не идвам“.
Не ти отива да казваш нито „да“, нито „не“, приятелю мой.
На теб ти отива само да дойдеш...




* * *

Не отивай там, не ти ли казах,
само аз те познавам, не ти ли казах?
Не ти ли казах, че аз съм чешмата на благодатта в тая нищета?
Ако някой ден се разгневиш
и си отидеш от мен
за сто хиляди години,
не съм ли аз мястото, където ще се върнеш?
Не ти ли казах, не приемай това, що се вижда,
не ти ли казах, че аз съградих домът достоен за теб,
и аз съм този, който го украси и подреди?
Аз съм море,
а ти си риба, не ти ли казах?
Не отивай в оная суша, не ти ли казах,
аз съм твоето бистро море, не ти ли казах?
Не ти ли казах, не се хващай в капан, като птица,
че летиш по моя воля не ти ли казах?
Аз съм твоите крила и сила, не ти ли казах?
Не ти ли казах, ще изгубиш пътя си,
че ще измръзнеш, не ти ли казах?
Докато аз съм твоят огън,
и аз съм твоята топлина, не ти ли казах?
Небивалици ще ти разказват, не ти ли казах?
Ще придобиеш лоши привички?
Ще изгубиш извора на безсмъртието, не ти ли казах?
Всъщност, мен ще изгубиш, не ти ли казах?
Кажи ми, всичко това не ти ли казах?




* * *

Родих сe от дълбините на безкраен мрак.
Видях светлината, уплаших се.
Заплаках.
С времето се научих да живея в светлина.
Видях мрака, уплаших се.
Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора ...
Заплаках.
Научих се да живея.
Че pождението е мигът, в който животът свършва;
а това по средата
е времето, откраднато от смъртта, научих.
Времето научих.
Съревновавах се със него...
С време научих, че с времето не се съревновава,
че с времето трябва да се помириш, разбрах...
Научих човека.
После, че сред хората има добри и зли...
След това, че във всеки човек има добрo и злo научих.
Научих се да обичам.
После да се доверявам...
После, че доверието е по-трайно от любовта,
че любовта се гради върху здравата основа на доверието научих.
Научих плътта човешка.
После, че под плътта има и душа...
После, че душата всъщност е над плътта научих.
Вселената научих.
После научих как да осветля вселената.
Накрая, че за да осветля вселената,
първо трябва даосветля около себе си научих.
Научих хляба.
После, че за да има мир трябва да семе си много хляб.
После, че справедливата подялба е важна
най-малко, колкото и правенето на много хляб.
Научих се да чета.
После и да пиша се научих...
И сле двреме, чрез писането научих себе си...
Научих се да си тръгвам.
После, не издържайки, да се връщам...
И накрая да си тръгвам, въпреки себе си...
На млади години се научих да предизвиквам света...
После стигнах до мисълта, че трябва да вървя заедно с тълпата.
После yceтих, че истинският поход трябва да е срещу тълпата.
Научих се да мисля.
После се научих да мисля с готови шаблони.
А после разбрах, че истинското мислене е мисленето,
разбивайки шаблоните.
У дома научих какво е чест...
После, че е безчестие да чакаш често безчестника,
че да не посягаш към греха, когато ти е под ръка,
е истинската чест, разбрах.
Истината разбрах един ден...
И, че истината е горчива...
После, че както на добрата гозба
умерената горчивина придава вкус и на живота...
Че всяко живо същество ще вкуси смъртта,
но че само някои ще вкусят живота, разбрах.
Аз не обичам приятелите нито със сърцето,
нито със ума си.
Нали може...
Да спре сърцето...
Да забрави умът...
Аз обичам приятелите с душата.
Тя нито ще спре, нито щe забрави...

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево