НОВИ ПРЕВОДИ НА ЕМИЛИ ДИКИНСЪН
Владимир ВИДЕНОВ е роден на 16 януари, 1962 г. в гр. Перник. Дипломира се като инженер-агроном в пловдивския Аграрен университет, учи факултативно журналистика. Работил е във вестниците „Кооперативно село“, „Свободен народ“, „Подкрепа“ и др., а през 1992 г. основава издателство „Виденов и син“, в което и досега е управител. Автор е на четири поетични книги. Превежда поезия от английски, сръбски и руски. Негови стихотворения са преведени на английски, сръбски, руски, полски и испански. Подготвена е за печат преводната му книга „Емили Дикинсън – 100 стихотворения“, чийто редактор е Здравка Евтимова. Владимир Виденов е автор на преводите на част от стихотворенията в биографичния филм за Емили Дикинсън, прожектиран по кината у нас през 2017 г. в рамките на София Филм Фест.
47
Сърце! Ще го забравим
със теб в тоз късен час –
ти – топлите му ласки,
аз – светлия екстаз.
Забравиш ли – кажи ми –
та да не би тогаз,
докато ти се бавиш,
да си го спомня аз.
47
Heart! We will forget him!
You and I – tonight!
You may forget the warmth he gave –
I will forget the light!
When you have done, pray tell me
That I may straight begin!
Haste! lest while you‘re lagging
I remember him!
67
Успехът най е сладък,
ако не си успявал:
измъчва ли те жажда –
нектара оценяваш.
Войникът, който днес
под флаг победен крачи,
би дефинирал трудно
победата що значи,
но повален, умиращ,
ще чува ясно ехо,
в агония как свирят
тръбите на успеха.
67
Success is counted sweetest
By those who ne,er succeed.
To comprehend a nectar
Requires sorest need.
Not one of all the purple host
Who took the flag to-day
Can tell the definition,
So clear, of victory,
As he, defeated, dying,
On whose forbidden ear
The distant strains of triumph
Break, agonized and clear!
181
Загубих цял свят преди дни.
Да го е виждал някой?
На чело с наниз от звезди –
ще го познаеш в мрака.
Богатият ще замижи
и може би ще го подмине;
за мен от злато е по-скъп –
о, искам си го, господине!
181
I lost a world – the other day!
Нas Anybody found?
You`ll know it by the Row of Stars
Around its forehead bound.
A Rich man – might not notice it –
Yet – to my frugal Eye,
Of more Esteem than Ducats –
Oh find it – Sir – for me!
251
Върху плета
ягоди – зреят
върху плета.
Да се кача бих могла – ако смея –
плодовете сладнят.
Но ако свойта престилка петносам,
ще мe сгълчиш строго, Боже –
мисля обаче че ти – ако беше момче –
също би се качил – ако можеш.
251
Over the fence
Strawberries – grow
Over the fence
I could climb – if I tried, I know
Berries are nice!
But – if I stained my Apron
God would certainly scold!
Oh, dear, – I guess if He were a Boy
He‘d – climb – if He could!
324
Отиват някои на черква в събота –
аз вкъщи си оставам –
хорист е чичопеят, а градината –
кубе ми е тогава.
Молитвени одежди носят някои –
а аз криле обличам –
наместо да звъни камбана – пее ми
клисарчето ми – птиче.
Свещеник ми е Бог – проповедта му е
тъй кратка – най-накрая
не само стигам райските селения –
надлъж обхождам рая.
324
Some keep the Sabbath going to Church –
I keep it, staying at Home –
With a Bobolink for a Chorister –
And an Orchard, for a Dome –
Some keep the Sabbath in Surplice –
I just wear my Wings –
And instead of tolling the Bell, for Church,
Our little Sexton – sings.
God preaches, a noted Clergyman – And the sermon is never long,
So instead of getting to Heaven, at least –
I‘m going, all along.
511
Ако щеше да дойдеш наесен,
бих замахнала мигом с ръка –
да прогоня досадното лято,
както гоня бръмчаща муха.
Ако щях да те чакам година,
свила бих всеки месец в кълбо –
бих ги скрила отделно във скрина,
да ги нищя едно по едно.
Ако ти векове ще се бавиш,
тях на пръсти аз щях да броя,
докато всеки мой пръст окапе
връз смълчаната долна земя.
Ако сигурна бях, че със тебе
ще сме заедно във вечността,
то аз своя живот непотребен
бих захвърлила още сега.
Но не зная, уви, колко време
аз далече от теб бих била –
и с невидимо жило боде ме
сякаш слязла от ада пчела.
511
If you were coming in the Fall,
I‘d brush the Summer by
With half a smile, and half a spurn,
As Housewives do, a Fly.
If I could see you in a year,
I‘d wind the months in balls -
And put them each in separate Drawers,
For fear the numbers fuse -
If only Centuries, delayed,
I‘d count them on my Hand,
Subtracting, til my fingers dropped
Into Van Dieman‘s Land,
If certain, when this life was out –
That yours and mine, should be
I‘d toss it yonder, like a Rind,
And take Eternity –
But, now, uncertain of the length
Of this, that is between,
It goads me, like the Goblin Bee –
That will not state – its sting.
1176
Не знаем колко сме високи,
чак докато не се изправим –
направим ли го – до небето
достига ръстът ни тогава.
Проявата на героизъм
е акт нормален и изконен,
ако не се боим, че тежка
за нас е царската корона.
1176
We never know how high we are
Till we are called to rise;
And then, if we are true to plan,
Our statures touch the skies.
The heroism we recite
Would be a normal thing,
Did not ourselves the Cubits warp
For fear to be a King.
Емили Дикинсън
(1830 – 1886)
47
Сърце! Ще го забравим
със теб в тоз късен час –
ти – топлите му ласки,
аз – светлия екстаз.
Забравиш ли – кажи ми –
та да не би тогаз,
докато ти се бавиш,
да си го спомня аз.
47
Heart! We will forget him!
You and I – tonight!
You may forget the warmth he gave –
I will forget the light!
When you have done, pray tell me
That I may straight begin!
Haste! lest while you‘re lagging
I remember him!
67
Успехът най е сладък,
ако не си успявал:
измъчва ли те жажда –
нектара оценяваш.
Войникът, който днес
под флаг победен крачи,
би дефинирал трудно
победата що значи,
но повален, умиращ,
ще чува ясно ехо,
в агония как свирят
тръбите на успеха.
67
Success is counted sweetest
By those who ne,er succeed.
To comprehend a nectar
Requires sorest need.
Not one of all the purple host
Who took the flag to-day
Can tell the definition,
So clear, of victory,
As he, defeated, dying,
On whose forbidden ear
The distant strains of triumph
Break, agonized and clear!
181
Загубих цял свят преди дни.
Да го е виждал някой?
На чело с наниз от звезди –
ще го познаеш в мрака.
Богатият ще замижи
и може би ще го подмине;
за мен от злато е по-скъп –
о, искам си го, господине!
181
I lost a world – the other day!
Нas Anybody found?
You`ll know it by the Row of Stars
Around its forehead bound.
A Rich man – might not notice it –
Yet – to my frugal Eye,
Of more Esteem than Ducats –
Oh find it – Sir – for me!
251
Върху плета
ягоди – зреят
върху плета.
Да се кача бих могла – ако смея –
плодовете сладнят.
Но ако свойта престилка петносам,
ще мe сгълчиш строго, Боже –
мисля обаче че ти – ако беше момче –
също би се качил – ако можеш.
251
Over the fence
Strawberries – grow
Over the fence
I could climb – if I tried, I know
Berries are nice!
But – if I stained my Apron
God would certainly scold!
Oh, dear, – I guess if He were a Boy
He‘d – climb – if He could!
324
Отиват някои на черква в събота –
аз вкъщи си оставам –
хорист е чичопеят, а градината –
кубе ми е тогава.
Молитвени одежди носят някои –
а аз криле обличам –
наместо да звъни камбана – пее ми
клисарчето ми – птиче.
Свещеник ми е Бог – проповедта му е
тъй кратка – най-накрая
не само стигам райските селения –
надлъж обхождам рая.
324
Some keep the Sabbath going to Church –
I keep it, staying at Home –
With a Bobolink for a Chorister –
And an Orchard, for a Dome –
Some keep the Sabbath in Surplice –
I just wear my Wings –
And instead of tolling the Bell, for Church,
Our little Sexton – sings.
God preaches, a noted Clergyman – And the sermon is never long,
So instead of getting to Heaven, at least –
I‘m going, all along.
511
Ако щеше да дойдеш наесен,
бих замахнала мигом с ръка –
да прогоня досадното лято,
както гоня бръмчаща муха.
Ако щях да те чакам година,
свила бих всеки месец в кълбо –
бих ги скрила отделно във скрина,
да ги нищя едно по едно.
Ако ти векове ще се бавиш,
тях на пръсти аз щях да броя,
докато всеки мой пръст окапе
връз смълчаната долна земя.
Ако сигурна бях, че със тебе
ще сме заедно във вечността,
то аз своя живот непотребен
бих захвърлила още сега.
Но не зная, уви, колко време
аз далече от теб бих била –
и с невидимо жило боде ме
сякаш слязла от ада пчела.
511
If you were coming in the Fall,
I‘d brush the Summer by
With half a smile, and half a spurn,
As Housewives do, a Fly.
If I could see you in a year,
I‘d wind the months in balls -
And put them each in separate Drawers,
For fear the numbers fuse -
If only Centuries, delayed,
I‘d count them on my Hand,
Subtracting, til my fingers dropped
Into Van Dieman‘s Land,
If certain, when this life was out –
That yours and mine, should be
I‘d toss it yonder, like a Rind,
And take Eternity –
But, now, uncertain of the length
Of this, that is between,
It goads me, like the Goblin Bee –
That will not state – its sting.
1176
Не знаем колко сме високи,
чак докато не се изправим –
направим ли го – до небето
достига ръстът ни тогава.
Проявата на героизъм
е акт нормален и изконен,
ако не се боим, че тежка
за нас е царската корона.
1176
We never know how high we are
Till we are called to rise;
And then, if we are true to plan,
Our statures touch the skies.
The heroism we recite
Would be a normal thing,
Did not ourselves the Cubits warp
For fear to be a King.
Емили Дикинсън
(1830 – 1886)
