Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПИСМО ДО РАДА ВЪРТУНИНСКА"

ПИСМО ДО РАДА ВЪРТУНИНСКА

Сашо СЕРАФИМОВ

 

по повод книгата МОЯТ ЕДНОСТАЕН СВЯТ, чиято премиера се състоя на 7 октомври 2017 г. в Огледална зала "Нели Божкова" Добрич

Рада Въртунинска е Младостта и Мъдростта на Сдружението на писателите в Добрич. Тя е Аристократизъм, История, Достойнство!

Застанал съм в средата на книгата, заобиколен съм от фантазиите на твоите стихотворения. Едно ме води по „Улица Любовна с „фенера стар до каменна чешма“, разказва ми за „часовникът на кулата вековна с ранената от времето стрелка“ ,за „Паркът със чинара клонест, под който се целувахме като деца и дето не една любовна повест, бе сътворена на лунна светлина“; второто стихотворение е запалило цигара и се е отдало на „Размисли за изгубеното време“, където „Бавно, еднакво като броеница се нижат ден подир ден, всеки по-скучен, по-окаян от предния, всеки с тревога и гняв зареден…“; трето се шляе по дългия път на деня към нощта, присяда на морския бряг и слуша шума на вълните, за да чуе името, заради което е написано; четвъртото търси капките любов по стъпките на чуждото страдание. Залива ме една омая от мъдрост и драма. Сякаш съм в облак, в който действителност и реалност изграждат пейзажа на драматична едностайна нощ. Но в нея е побран света, чувам как подрънква вкаменената сълза в канчето на просяка, чета по пясъка бял името на любовта, усещам свечеряването на живота и проблясъците, пътеките към всяко нещо, което е осмислило творческата одисея на авторката. Да, аз съм точно пред вратата на живота, ключалката заяжда, но тя ще бъде отворена. И ще вляза в „Моят едностаен свят“ – тази твоя книга, съставена от стихове, импресии, есета и рисунки.
Всъщност подготовката ни за другия свят е ежедневна и не е привилегия само на теб, да ни описваш с талант и артистичност онази невидима граница, свързваща ни с отвъд. Тя е винаги при нас, в нашето въображение, постоянно. Там е, бих казал, работилницата за ненаписаните стихотворения, есета, импресии, за ненарисуваните драми, неположените цветове и мелодии. Та възможно ли е иначе човешкото въображение да обхване двата свята в едно, ако няма пряка връзка с Там.
Живата картина, която създаваш с това свечеряване на думите в едностайния свят, всъщност е дворец с много стаи, изпълнени с житни витражи, „Гергьовски оброк за берекет и благополучие“ с добруджански простор и божествена чистота. В твоята стая е космосът, вечното небе и вечните звезди, с много духовни бездни и житейски изкачвания. Но над всичко е любовта и нейната непостижимост:
„Аз изпях и изплаках моята песен за божествената чистота в своето съвършенство, непознатата за мен обич към един ефимерен образ. Сън на неспящото сърце… Аз, непокорната, бях покорена и нямаше сила, която да ме изтръгне от властта на думите…“
Това, което се опитвам да кажа за живота на книгата и хвърлям тук-там словесен материал, с желанието да построя ДНК решетката на творчеството ти, може да се изрази най-просто с твоите текстове. Душата ти празнува със Сарабандата и Рондото на Бах, връща се назад при парките, очаквайки да узнае срока на отмереното ѝ време, отчаяно търси смисъла на илюзията живот и се завръща при „Земята – синята незабравка на вселената“, защото „Душата ми тъгува, прегърнала света“.
Сега ще изляза от стихотворенията и ще се опитам да говоря само за теб, но едва ли ще мога нещо повече да кажа. Ти и творбите сте в една безкрайна връзка, преливат от автор в творение и обратно. Затова навярно са се запазили така свежи, открити и мамещи, че не всичко е казано, че зад мълчанието има още току-що раждащи се думи, мисли, видения, откровения. И все пак, уважаеми дами и господа: Г-жа Въртунинска е истински представител на хората без възраст, защото духът ѝ е винаги млад. Нейните сезони са сезоните на сърцето ѝ, а не на времето. Тя е красива без прекъсване. Вече колко години теглим заедно каручката на Сдружението на писателите и постоянно ни изненадва със свежи идеи, с неизчерпаема енергия и въображение . Малко са хората с такъв душевен колорит и личностен авторитет в нашия град. Смея да кажа, че във всичко добро, което сме направили в последните години ние, пишещите, ти се открояваш особено отчетливо – и с книгите си, и със статиите си, и с изказванията си по форуми и срещи, и най-вече с аристократизма в държанието си.
Не се прави на възрастна и не се опитвай да ни заблуждаваш, че химикалката ти е свършила, защото с новите ти книги ние се убеждаваме точно в обратното. С тези редoве искам да ти кажа, че твоята несравнима Добруджа има още много приказки да ти нашепва от своите дълбоки кладенци-история, ние да се връщаме в твоя широкоекранен живот, за да ни обясняваш белите петна на близкото ни минало, а Илия Вълчев да прави великолепното оформление на новите ти книги. Защото безпричинната тъга, която често засяда в човешките ни души, все още не е достатъчно обяснена, а твоите вътрешни очи често вадят прекрасни картини от там.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево