СТАНА АПОСТОЛОВА


АЛЕЯТА НА ПАМЕТТА

На алеята на паметта
днес изгрява слънце,
пак съм млада, суета
никне като зрънце,
бързам ситно към брега,
искам да те срещна,
смешни спомени... Сега
вече не е спешно,
само спомням си каква
бях, защо съм друга
на алеята на паметта
споменът е чуден –
сякаш идва неочаквано
минало вълнуващо...
Става днешно най-внезапно,
снимката изгубена.




ПЕСЕН

Тръгвам рано,
стигам късно,
и вървя на пръсти.
Искам само
в света тесен
да изпея песен.
Да остане
цвят в градина,
щом като замина.
Идвам рано,
тръгвам късно
песен да откъсна.




ИЗЛИШНА

Разстила полите си морето,
дантели от пяна разгръща,
жълтият пясък на плажа поръбва брега.
Самотен мъж бяга след куче,
денят нашива своята дреха.
Тебе те няма
и аз съм напълно излишна
в тази картина беззвучна,
навяваща само тъга.
Цветът на морското синьо
се подчертава
от златното жълто на пясъка,
постепенно дочувам и крясъка
на морските чайки,
прегръща ме хлад,
обгръща ме твоята липса –
не се вписвам в картината.
Отпадам като всичко излишно.




СЕНКИ БЕЗ ЛИЦА

Мастилен шлейф нощта намята,
угасва залезът червен,
жълтее дискът на луната,
ти крачиш нереално с мен.
Духът ти толкова далеч отлита,
че даже мартенската нощ се чуди,
променлива, лъжлива и сърдита –
дали сме заедно, не сме ли луди.
Уличните лампи светват
и посивява шлейфът на нощта,
вървим един до друг... Несетно
превръщаме се в сенки без лица.




ДЪЖДЪТ

Вали дъждът,
сълзите му заливат града,
червените лица на покривите потъмняват,
свиват се комини, капандури,
посивяват,
оглеждайки се в локвите,
оцъклени по улици и булеварди.
Размити фигури с чадъри,
и аз една от тях
бързаме нанякъде,
навсякъде дъждът люлее локвите-огледала,
смее се над тази суета
и замазва в неясен акварел
различията.
Потъвам в безличния
дъждовен делник…




МИЛОСТ

„Господи, помилуй мя!“

Тонизиращи лъчи по пълнолуние
ме окриляват,
лицето на загадъчната месечина
ми се усмихва от небето,
а аз се плъзгам
по лунната пътека в морето
и се превръщам в звезден прах,
обсипал стадо от делфини –
моите изминали години,
лъскави, проблясвящи в космично сливане
на живото, създаващо вселени.
Божественият приток на лунна светлина
достига своя апотеоз,
молитвата ми за любов
литва
на крилете на ангели-пазители,
за да обсипе всички жители
на нашето космическо кълбо,
с вдъхновяващото чувство
за милост...