СЛЕЗ ОТ БЕСИЛОТО, АПОСТОЛЕ!
Кремена Костова
Наскоро при един разговор между приятели, отново се зачекна модната напоследък тема за канонизирането на Васил Левски. И заваляха едни въпроси, и се изтъкваха едни доводи, не ти е работа. Горкият Апостол! Сравняваха го с кого ли не, изкарваха го какъв ли не. И все в една посока - защо трябва да бъде обявен за светец Апостола и защо досега не е канонизиран. Като се започне от това, че също като светците се е обрекъл на една религия, в случая да служи на своя народ и също като тях се е отрекъл от светския живот, с други думи не е имал забавления, не е допускал до себе си жена и т.н., и се премине през това, че до толкова е бил стриктен, че е описвал всяка изядена маслинка, купена с народни пари. За да се стигне до там, че въпреки всичко, Левски се е сражавал и в Легията, и в четата на Панайот Хитов, значи, все пак е убивал. А светците не убиват дори неверници. Е, аз също бях попрочела нещичко за този Велик българин, но всички тези антитези и други подобни словоизлияния съвсем ме объркаха. Затова реших да пия вода от извора. И се обърнах направо към Апостола:
„Слез от Бесилото, Апостоле! Слез и дай отговор на ред въпроси, един от друг по-парещи, по-болезнени. Отговори ми, Апостоле, отговори на мен и на милионите българи, издигнали Те до онзи връх, където може да има само Един”
И това, което исках, стана! Но от Бесилото слезе не Апостола, такъв, както си го знаем - горд, величав, неустрашим. Не! От Бесилото слезе един обикновен българин, среден на ръст, набит, в шаячни потури, с русо-пепелява коса и с гълъбово-сини очи.
„Кой си Ти, Българино?” - попитах, независимо, че почти Го познах, човекът пред мен много приличаше на Левски.
„Казвам се Васил Иванов Кунчев, от Карлово съм и по професия съм Български революционер. Повечето ме наричат Левски.”
Вече нямаше съмнение. Пред мен наистина стоеше Апостола!
„Светец ли си, Апостоле, коя е Религията, която Ти изповядваш? Вярно ли е че не познаваш светските удоволствия? Вярно ли е, че си броял маслинките, за да не ощетиш народния бюджет. А вярно ли е, че си рекетьор, че като такъв си убил дете? Какво се случи на Къкрина? Вярно ли е, че поп Кръстьо те е предал? Какво толкова си направил, че си станал толкова скъп за цял един Народ? Отговаряй Апостоле!”
„Не зная дали съм светец, момиче. Сигурно не съм, защото, както знаеш от Историята, аз захвърлих дяконското расо. А ако това, че се посветих да служа на Своя народ е Религия, да това е моята Религия! Не съм светец и заради това, че не само имах жена в живота си, а на това отгоре тя беше монахиня. А връх на светотатството беше, че нашата любовна квартира беше самият метох.
Да, броях си маслинките, това съм го записал и в тефтерчето си. Броях ги, защото са купувани с народни пари. А тези пари, събирани грош по грош са ми по-скъпи от най-голямото богатство на света. Не зная какво е да си рекетьор, но трябва да знаеш, че една революция се прави с много пари. Толкова, колкото бедният български народ не можеше да даде. А чорбаджиите имат пари. Е, някои даваха, но други шикалкавеха, а трети направо отказваха и заплашваха. Затова се принуждавах къде с блага дума, къде със заплаха, а някъде и с оръжие да събирам пари за святото дело. Така стана и в оня паметен ден, когато чирачето на един душманин ми попречи. Убих го и това е най-големия ми грях. Дано моят народ ми е простил!
Какво стана на Къкрина ли? Ето тук сглупих! Подцених турската полиция. Какво ми трябваше аз да ходя да прибирам архива. Та можех да изпратя някой от Ловеч да свърши тази важна работа. Знаех, че полицията ме търси и кой дявол ме накара да лъжа караула, че отивам на лозето да хвърлям тор. Кой християнин работи на полето на третия ден на Коледа! И като капак на всичко, реших да преспа на Ханчето край Къкрина. Нима не знаех, че както навсякъде по света, така и при нас полицията най-напред проверява крайпътните заведения когато има човек за общодържавно издирване. Признавам, че постъпих крайно непрофесионално. Но станалото, станало. А не вярвам Попа да ме е предал. Ако беше така, щяха да ме арестуват още в Ловеч и тамошният полицейски началник да получи обещаните за главата ми 50 000 гроша. Не, струва ми се, че той е почтен човек. А, като споменах за поп Кръстьо, виждаш ли как един иначе един Велик поет може, без да има достатъчно доказателства, да лепне такова петно на един честен, родолюбив българин.
Какво съм направил, че съм станал толкова скъп за моя Народ. Не зная какво съм направил, както и не зная какво не бих направил да го видя свободен!”
„Чакай, Апостоле, та Ти не отговори на най-важния ми въпрос!”
Огледах се, Левски го нямаше! Но и това, което Той каза ми стигаше. Да, наистина, Той не става за светия! Та като се разгърне Православното календарче ще се види, че светии има много. И наши, и чужди. Не, човекът, който създаде теорията за Масовата народна революция, която или да постигне пряка военна победа, или да предизвика намеса на тогавашната „международна общност” в полза на българската кауза, не може да е светия! Та нашето Освобождение дойде вследствие на Априлското въстание, което бе по освободителната теория на Левски, а не по четническата освободителна теория на Раковски. Точно това въстание предизвика намесата на Европа и Русия. Не, Левски не е светец! И не трябва! Именно за това Народът ни с много любов го нарича „Апостоле”, за това вместо като светия, Народът ни го тачи като Светиня!
Наскоро при един разговор между приятели, отново се зачекна модната напоследък тема за канонизирането на Васил Левски. И заваляха едни въпроси, и се изтъкваха едни доводи, не ти е работа. Горкият Апостол! Сравняваха го с кого ли не, изкарваха го какъв ли не. И все в една посока - защо трябва да бъде обявен за светец Апостола и защо досега не е канонизиран. Като се започне от това, че също като светците се е обрекъл на една религия, в случая да служи на своя народ и също като тях се е отрекъл от светския живот, с други думи не е имал забавления, не е допускал до себе си жена и т.н., и се премине през това, че до толкова е бил стриктен, че е описвал всяка изядена маслинка, купена с народни пари. За да се стигне до там, че въпреки всичко, Левски се е сражавал и в Легията, и в четата на Панайот Хитов, значи, все пак е убивал. А светците не убиват дори неверници. Е, аз също бях попрочела нещичко за този Велик българин, но всички тези антитези и други подобни словоизлияния съвсем ме объркаха. Затова реших да пия вода от извора. И се обърнах направо към Апостола:
„Слез от Бесилото, Апостоле! Слез и дай отговор на ред въпроси, един от друг по-парещи, по-болезнени. Отговори ми, Апостоле, отговори на мен и на милионите българи, издигнали Те до онзи връх, където може да има само Един”
И това, което исках, стана! Но от Бесилото слезе не Апостола, такъв, както си го знаем - горд, величав, неустрашим. Не! От Бесилото слезе един обикновен българин, среден на ръст, набит, в шаячни потури, с русо-пепелява коса и с гълъбово-сини очи.
„Кой си Ти, Българино?” - попитах, независимо, че почти Го познах, човекът пред мен много приличаше на Левски.
„Казвам се Васил Иванов Кунчев, от Карлово съм и по професия съм Български революционер. Повечето ме наричат Левски.”
Вече нямаше съмнение. Пред мен наистина стоеше Апостола!
„Светец ли си, Апостоле, коя е Религията, която Ти изповядваш? Вярно ли е че не познаваш светските удоволствия? Вярно ли е, че си броял маслинките, за да не ощетиш народния бюджет. А вярно ли е, че си рекетьор, че като такъв си убил дете? Какво се случи на Къкрина? Вярно ли е, че поп Кръстьо те е предал? Какво толкова си направил, че си станал толкова скъп за цял един Народ? Отговаряй Апостоле!”
„Не зная дали съм светец, момиче. Сигурно не съм, защото, както знаеш от Историята, аз захвърлих дяконското расо. А ако това, че се посветих да служа на Своя народ е Религия, да това е моята Религия! Не съм светец и заради това, че не само имах жена в живота си, а на това отгоре тя беше монахиня. А връх на светотатството беше, че нашата любовна квартира беше самият метох.
Да, броях си маслинките, това съм го записал и в тефтерчето си. Броях ги, защото са купувани с народни пари. А тези пари, събирани грош по грош са ми по-скъпи от най-голямото богатство на света. Не зная какво е да си рекетьор, но трябва да знаеш, че една революция се прави с много пари. Толкова, колкото бедният български народ не можеше да даде. А чорбаджиите имат пари. Е, някои даваха, но други шикалкавеха, а трети направо отказваха и заплашваха. Затова се принуждавах къде с блага дума, къде със заплаха, а някъде и с оръжие да събирам пари за святото дело. Така стана и в оня паметен ден, когато чирачето на един душманин ми попречи. Убих го и това е най-големия ми грях. Дано моят народ ми е простил!
Какво стана на Къкрина ли? Ето тук сглупих! Подцених турската полиция. Какво ми трябваше аз да ходя да прибирам архива. Та можех да изпратя някой от Ловеч да свърши тази важна работа. Знаех, че полицията ме търси и кой дявол ме накара да лъжа караула, че отивам на лозето да хвърлям тор. Кой християнин работи на полето на третия ден на Коледа! И като капак на всичко, реших да преспа на Ханчето край Къкрина. Нима не знаех, че както навсякъде по света, така и при нас полицията най-напред проверява крайпътните заведения когато има човек за общодържавно издирване. Признавам, че постъпих крайно непрофесионално. Но станалото, станало. А не вярвам Попа да ме е предал. Ако беше така, щяха да ме арестуват още в Ловеч и тамошният полицейски началник да получи обещаните за главата ми 50 000 гроша. Не, струва ми се, че той е почтен човек. А, като споменах за поп Кръстьо, виждаш ли как един иначе един Велик поет може, без да има достатъчно доказателства, да лепне такова петно на един честен, родолюбив българин.
Какво съм направил, че съм станал толкова скъп за моя Народ. Не зная какво съм направил, както и не зная какво не бих направил да го видя свободен!”
„Чакай, Апостоле, та Ти не отговори на най-важния ми въпрос!”
Огледах се, Левски го нямаше! Но и това, което Той каза ми стигаше. Да, наистина, Той не става за светия! Та като се разгърне Православното календарче ще се види, че светии има много. И наши, и чужди. Не, човекът, който създаде теорията за Масовата народна революция, която или да постигне пряка военна победа, или да предизвика намеса на тогавашната „международна общност” в полза на българската кауза, не може да е светия! Та нашето Освобождение дойде вследствие на Априлското въстание, което бе по освободителната теория на Левски, а не по четническата освободителна теория на Раковски. Точно това въстание предизвика намесата на Европа и Русия. Не, Левски не е светец! И не трябва! Именно за това Народът ни с много любов го нарича „Апостоле”, за това вместо като светия, Народът ни го тачи като Светиня!
