РЕЦЕНЗИЯ ЗА КНИГАТА <ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА> ПЕТЪР ДИНЕКОВ – ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ
ПРОФ. ДФН СВЕТЛОЗАР ИГОВ
Веднага казвам, че това е готова книга и тя трябва да бъде издадена. Изследването е приносно както за българската културна история, така и за архивистиката.
Книгата е посветена на две големи личности в българската култура и на тяхното литературно приятелство и сътрудничество. Изборът на темата е значим и приносен сам по себе си, защото известно е колко малко е осветен животът и творчеството на големия критик и създател на алманаха „Златорог“ Владимир Василев, а за дневниците на акад. Петър Динеков тепърва ще се пише.
Авторката Евелина Белчева е известна с това, че отдавна работи с дневниците на акад. Петър Динеков и с архива на Владимир Василев. Работила е и с архива на Блага Димитрова. Има десет публикации за дневниците на Петър Динеков и биографична книга за съдбата на Вл. Василев след Девети септември, озаглавена „Самотен в своето време“. Книгата й за драмата на Яворов „В полите на Витоша“ също е построена върху архивни документи.
Евелина Белчева беше докторантка в катедрата на акад. П. Динеков, работила е с него и го познава добре. Познава и неговия писателски и научен кръг. Публикациите й по неговите дневници и архиви недвусмислено показват, че записките на Петър Динеков представляват изключително интересен извор за българската културна история.
Новата книга е построена върху издирените и подредени от нея 74 неизвестни писма, разменени между П. Динеков и Вл. Василев в периода 1936 – 1953 г. Тези писма са богат материал за научно изследване, както и готов сюжет за документален роман. Повествованието е изградено на основата на този епистоларен сюжет, разкриващ психографските портрети на младия критик Петър Динеков и на литературния „законодател“ по това време Вл. Василев.
Действително, както пише авторката, „това е една културноисторическа повест за времето и нравите, реставрираща като под лупа психографските портрети на двойката редактор – критик, двама литератори от две доста раздалечени поколения, а чрез тях – и психографския образ на литературно-критическата атмосфера по това време“. Става дума за 30-40-50-те г.
Описани и анализирани са интересни и важни епизоди около списването на „Златорог“ и взаимоотношенията на Вл. Василев със сътрудниците му, които го очертават като благородна личност и талантлив критик, като редактор, който постоянно търси и подкрепя младите таланти и поддържа хармонията в „Златорожието“. Паралелно се разкрива и образът на младия тогава и все още дързък критик Петър Динеков и неговото израстване като учен и като личност.
Във втората част, наречена „Парадокси на поражението“, периметърът на изследването е доста по-широк. Отново по архиви (архив на Съюза на бълг. писатели), дневникови записки (непубликувания дневник на Петър Динеков, също и неизвестни страници от дневника на Борис Делчев), по писма, мемоари и снимки се реконструира цялата културна и литературна, а и политическа атмосфера през 30-те и 40-те г., а също и събитията и личностите в новия Съюз на писателите веднага след Девети септември. За целта са използвани записки на Конст. Константинов, архивът на СБП, дори протокол от разпит на Вл. Василев и сведения на агенти на Държавна сигурност.
На този фон се проследяват сложните съдби и взаимоотношения на младия професор П. Динеков и на низвергнатия критик Вл. Василев след Девети септември 1944 г. Търсят се точките, в които съдбите им се пресичат.
Най-важният принос на работата е огромният масив от издирените и прецизно анализирани важни за културната история архивни документи и снимки, разчетени са лицата на знакови личности от историята на „Златорог“. Почти всички са непубликувани досега. Източниците се цитират пълно и коректно и посочванията са важен източник за бъдещата работа и на други изследователи.
Книгата е научно изследване, но се чете като документален роман. „Повествованието“ има свой сюжет и герои, изградено e на основата на автентичен документален материал, без никаква фикция. Авторката целенасочено избягва псевдонаучния, учебникарски стил. На места с хумор, загадка и ирония, белетризирано, но чисто документално.
Книгата ще бъде интересна както за специализираната публика, така и за по-широк кръг читатели също и заради интересния материал от повече от 50 архивни снимки. Тук те не са само илюстрация, а важна част от изследването. Издаването им в книга е единственият начин те да бъдат обговорени и съхранени.
Поради всичко това горещо препоръчвам на Комисията книгата да бъде издадена. Тя ще бъде ценен влог в българската културна история и архивистика.
30 май 2017 г.